Леонардо да Винчи много е криптирал идеите си, така че да се разкриват постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.
Изобретателят е пишел с лявата си ръка и с много малки букви.
Но това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледалното им изображение.
Леонардо съставял загадки изпъстрени с метафорически пророчества, обичал да съставя ребуси. Той не подписвал своите произведения, но на тях имало обозначени знаци.
Например, ако погледнете картините му, ще откриете символична излитаща птица.
Доста такива знаци са открити и се откриват през вековете, както е станало с мадоната от Бенуа, която като домашна икона била пренасяна от странстващи актьори.

Guide4Blind позволява на слепи и хора с увредено зрение да се движат по градските улици. Устройството може да се използва и за туристически цели.
Приложението проправя маршрутите и издава звуков сигнал, ако човек се отклонява от него или има препядствие.
Често, то избира много по-дълъг път, но по-сигурен.
Проектът е разработен в град Зост. Причина за неговото създаване е срещата на инженера геодезист Йорг Питърс със сляп човек. Докато разговарял със слепия му дошла идея как да създаде специален навигатор.
Според Питърс, приложението не само измисли маршрути с точност до сантиметър, но слепите се поставят и в туристическата среда.
Приложението включва аудио файлове, от които потребителят може да се запознаят с историческите и архитектурни паметници.
Налице е също така информация за магазини, болници и спирки на градския транспорт.
На аудио файлове звучат гласовете на известни немски актьори. Вече са създадени версии на приложения за незрящи деца, чужденци на английски и холандски.

В Япония съществува традиция „охагуро“. Тя се състои в почерняне на зъбите със специален лак. Той е разтвор на желязо в оцетна киселина с добавяне на оцветител от мастило, получено от орехи.

Лакът се поставял, както за „красота“, така и за запазване на емайла.

Традицията е изчезнала в началото на 20 век. Днес си почернят зъбите само традиционите театрални актьори и някои гейши.

Въпреки това, в югоизточна Азия тази традиция се е запазила по-дълго. За това днес в Тайланд, Виетнам и други страни често могат да се срещнат възрастни жени с черни зъби.

Ние обичаме да гледаме театър не само защото е забавно, но поради някаква наша вътрешна необходимост. Работата е там, че ние всички сме, кой повече, кой по-малко, актьори. Затова е тая голяма любов към сцената. Затова на всеки актьор гледаме като на свой човек.
В живота най-лесно успяват ония от нас, които са по природата дарени с по-голям талант за преобразяване. Велик талант! На такъв човек пътят в живота му е постлан с килими.
И обратно, колкото по-слабо си дарен с тоя дар, толкова по-мъчен за тебе е животът и толкова по-безинтересен ставаш за хората. Не очаквай никакъв успех в живота при подобни условия.
Да можеше да се извади нещичко от тоя дар от някой друг, който го притежава в по-широки размери или някак да се впръсне в теб от него. Какво ли не би дал за тая операция?!
Целият човешки животили онова, което наричат „борба“, е едно непрекъснато артистично състезание, един открит сценичен дебют.

Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.