Религиозната традиция казва, че Бог получава слава, когато ние благородно понасяме агонията на болестите и немощите си. Но Библията нищо такова не говори. Тя казва, че Бог получава слава, когато слепи проглеждат, куци прохождат и сакатите оздравяват.

В Индия и Африка, където хората не са научени на такива религиозни традиции, когато някой идва и им казва:

– Аз идвам при вас като пратеник на всемогъщия Бог, – хора вярват, какво казва този човек.

Когато чуят:

– Исус, Царя на царете, проля кръвта Си за вас. Той ще ви освободи днес от грях, болест и смърт.

И те започват да се радват. Не спорят с Божието Слово.

И знаете ли какво се случва?

Хората започват да се изцеряват, хвърлят своите патерици и махат превръзките от телата си!

Когато се научим да слушаме Божието слово по този начин, с нас ще стане същото. Бог не гледа на лице. Неговото Слово работи за всички. Всичко зависи от това как ние Го приемам!

Един ден двама финансови работника пристигнали в Псово-Печерския манастир, за да проверят доходите на обителта. Архимандрит Алипий, който бил игумен на манастира, ги попитал:

– Кой ви е упълномощил да правите това?

Намали никакъв документ в себе си, който да показва, че те трябва да извършат такава проверка.

– Добре де, упълномощил ни е народа, – казал единият от финансистите.

– Тогава на утрешната служба, ще ви помолим да излезете на амвона и ще попитаме народа, дали ви е упълномощил, – предложил Алипий.

– Нас ни изпраща партията, – уточнили проверяващите.

– Колко човека има във вашата партия?

– 20 милиона.

– А в нашата Църква са 50 милиона. Вие сте по-малко не можете да диктувате на болшинството.

Следващият път финансовите работници дошли с документ, според който можели да извършат проверката.

– Въпреки този документ не мога да ви разреша инспектирането, защото нямате благословията от епископа на епархията.

Тогава те позвънили на епископа и получили „благословията“.

– Вие комунисти ли сте?

Проверяващите потвърдили:

– Да.

– Като сте комунисти, как можете да взимате благословение от духовно лице? Сега ще позвъня в Областния комитет на партията и утре ще ви изгонят от партията.

Тези „другари“ повече не дошли.

Вървял човек грешейки, като на работа се движел.

Редовният му аванс били скърбите. Защо ли?

А голямата му заплата се състояла от различни болести. Поради каква причина?

Несъмнено каквото посееш това ще пожънеш.

За това за предстоящата му пенсия останала вечната мъка.

Здравка чу разочароващата за себе си и за съпруга си диагноза.

– Изследванията ви говорят за безплодие. Вие не можете да имате деца, – каза съчувствуващо лекуващият я лекар.

Здравка и мъжът ѝ продължиха участват в обичайното ежедневие. Но един ден семейното огнище се разклати.

Съпругът на Здравка със сълзи в очите веднъж каза на Здравка:
– Няма за кого да живея по-нататък …

„Имам само един Лекар, – помисли си Здравка, – който може да ми помогне. Трябва само да предприема мерки“.

Още същия ден тя се отправи към църквата. Отдавна не бе стъпвала там, защото мъжът ѝ не одобряваше ходенето ѝ в храма.

Седна на една от пейките вътре  и помоли Бога:

– Господи, мъжът ми казва, че няма за кого да живее повече. Няма да имам утеха, ако той си тръгне от мен. Моля те изпрати ми детенце, за да имаме и двамата със съпруга си стимул за живот.

Когато Здравка се изправи, чу ясно в главата си:

„За какво се молиш? Ти вече …“

Тази мисъл не я изплаши, а я накара да продължи молитвата си:

– Тогава ми помогни да износя здраво дете.

След седмица Здравка научи, че е бременна.

Минаха девет месеца и тя роди здраво и красиво момиченце.

Сега Здравка се шегува, като казва за дъщеря си:

– Това е моята Подаренка.

На нея тя гледаше като дар от Бога, донесла ѝ толкова много щастие. Сега тя още по-силно вярваше, че семейството ѝ ще се възстанови и момиченцето ѝ ще има любящ и грижовен баща.

Така Здравка научи средството, което бе необходимо за изпълнение на мечтата ѝ – искрената молитва.

Човек не бива да се предава даже в минутите на пълно отчаяние. Има изход във всяка ситуация, само трябва да потърсим истинският Лекар, Снабдител, Утешител, Учител, ….., Който не би ни оставил в трудна минута.

Васил и Лальо за пореден път обсъждаха злободневните клюките в страната. За тях това бе ежедневие.

В пенсионна възраст какво друго може да прави човек?

– На какво ти напомня борбата с корупцията в България? – попита Васил.

– Това е продажност, деморализация и поквара на длъжностните лица, – недоволно констатира Лальо.

– На мен ми прилича на риболов по канала „Лов и риболов“, – засмя се хитро Васил.

– Не те разбирам, – вдигна вежди Лальо. – Какво имаш в предвид?

– Много е просто, – плесна с ръка крака си Васил. – Хванали, показали и освободили.