Петър изведнъж реши да отиде на риболов. Всъщност това бе кодовото название за среща с приятели на чашка. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, той каза на жена си:
– Ще взема Станислав със себе си. Ще пошляпа във водата. Ще поиграе на чист въздух.
– Да не го изгубиш някъде, – тревожно го погледна жена му.
– Как ще го загубя, та той вече е голям, – засмя се Петър, като тайно намигна на сина си.
Докато Петър беше на реката, под сянката, където си пийваше с приятелите си, петгодишният Станислав бе оставен на свобода. Детето се къпеше, препичаше се и не усети кога изгоря на слънцето.
Когато Петър видя зачервеният гръб на сина си разбра, че е станала беля. Бързо взе момчето и го заведе в близката болница.
Там ги посрещна една възрастна медицинска сестра, на която всички викаха леля Мира.
– Май сте прекалили със слънцето, – каза им тя, – но аз имам чудодейно лекарство.
Медицинската сестра намаза с мехлем изгорелия гръб на Станислав и нещата се понаредиха.
По време на лечението медицинската сестра смъмри безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват, но родителите, особено бащите трябва много да внимават.
Вечерта мъжът се върна със сина си в къщи. Застана пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът бе намръщен и ядосан.
Жената попита:
– Какво се е случило?
Мъжът ѝ наведе глава и нищо не каза.
– Как какво? – свил устни, каза синът настървено. – Докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре….
