Преди поредното си отпътуване за международен турнир по шахмат Спаски, който тогава живеел в Подмосковието трябвало да отиде в Московсия регионален комитет на партията, за да разговарят с него.

Без разрешението на отговорните хора от партията, Спаски не можел да напусне страната, дори и за шахматен турнир.

Обикновено там задавали въпроси и ако кандидата искащ разрешение да напусне страната, не можел да отговори, му отказвали това право.

Там го попитали:

– Кой оглавява Районият комитет на партията сега?

Спаски отговорил с въпрос на въпроса:

– А вие знаете ли кой е станал шампион на турнира по шахмат тази година в Москва?

Членовете на партийният комитет се стреснали. Някой от тях обявил:

– Леонид Илич….

След което бързо подписали разрешителното на Спаски за отпътуването му, за да се състезава на поредния шахматен турнир.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.

Евдокия се размърда:

 –  Мислех, че тази среща има за цел да докаже, че Христос наистина е Господ?

Юстиниян я потупа по ръката.

 – Мислиш ли, че ние, християните, сме по-различни от другите? За да се присъедини към нас, човек трябва да признае, че е грешник и да разбере, че единствено Бог може да го промени. Нашият първоучител е Бог, но нашата общност е сбор от грешници. И аз включително!  – той се удари по гърдите. – Ние се караме, предаваме се един друг. Похотливи сме, крадем, убиваме.

 – Елена, майката на император Константин, разбира ли правилно това?

 – Елена гледа на християнската църква като средство да обнови империята и да сплоти народите в нея. Огромната армия от бедняци приемат нашата църква заради обещанието, което тя дава – вечен живот. Това е единственото им утешение в тази долина на скръб и сълзите. Християнската общност вече е била раздирана от противоречия. Нашата църква е на почти триста години, но още от самото начало сред нас е имало предателства. Един от учениците на Христа, Юда, го е предал. Петър се е отрекъл, че изобщо го е познавал.

Евдокия внимателно слушаше. Макар и да не приемаше християнската вяра, беше привлечена от учението ѝ.

 – Нашата църква , – продължи Юстиниян, – излезе от катакомбите. И вече не се крие под земята. Сега е време да премахнем несправедливостите. Преди десет години старият император Диоклециан започна най-жестоките гонения срещу християнската църква. Бесеха наши последователи. Навярно си чувала за ужасните зрелища във Флавиевия амфитеатър. Мъже, жени и деца бяха разкъсвани от диви животни.

 – Бях малка, – каза Евдокия, – но помня как баща ми криеше християнски символи. Една сутрин войници дойдоха и претърсиха дома ни.

 – Родителите ти имаха голям късмет – каза Юстиниян. – Други обаче не. Когато арестуваха християнин, даваха му възможност да принесе благовония пред някоя статуя на императора или пред римските знамена. Естествено, мнозина отстъпваха., изправени пред ужаса на смъртта и предпочетоха да се измъкнат.

 – И какво стана с тях?

 – Започнаха да ги наричат с подигравателното име лапси – падналите. Според някои членове на църквата, тези лапси никога не трябваше да получат опрощение. Други, включително и аз, мислехме, че това наказание е твърде сурово. Да, лапсите би трябвало да се покаят, но трябваше да получат и опрощение.

 – Лапсите най-лошите ли са? – попита Евдокия.

 – Има друга група грешници, наричани искариоти по името на Юда Искариотски. Тези мъже и жени не само се отричаха от вярата си, но срещу възнаграждение отвеждаха властите при други християнски общности. Навярно домът на баща ти е бил претърсен заради някой шпионин. Властите получаваха извънредно точни сведения къде да претърсват и кого да търсят. Много бяха арестувани, а част от тях бяха изпратени в Рим за екзекуция.

Министерството на финансите на Саудитска Арабия е спонсорирало изграждането на най-големия хотел в света в град Мека, която е център за поклонение на мюсюлманите.
Това ще бъде 44-етажна сграда с 12 корпуса, които ще се вместват около 10 000 стаи. Всяка от кулите ще има 1200 апартамента с площ от 45 квадратни метра. Освен това петия етаж на всяки корпус ще бъде резервиран за членове на кралското семейство и VIP-гости.
След като хотелът бъде построен, той ще е най-просторния в света, изпреварвайки настоящ лидер като хотел в Лас Вегас MGM Grand Hotel с 6198 стаи.
Новият хотел в Мека е част от бъдещия многофункционален комплекс „Абрадж-Кудай“, който ще бъде изградена през 2017. Той не само ще реши проблема с настаняването на многото поклонници, но и ще се превърне в мини-град.
В кулите ще има търговски центрове, конферентни зали, барове и ресторанти. Покривите ще бъде оборудвани с хеликоптерни площадки за тези, които пристигат с въздушен транспорт.
Общата застроена площ ще бъде 1,4 милиона кв.м.
Мека е свещен град за мюсюлманите. Той е затворен за немюсюлмани по време на религиозните празници. Събира няколко милиона поклонници от цял ​​свят. Техният брой непрекъснато нараства през годините.
За да се настанят всички, градът непрекъснато се обновява и достроява.
През 2012 г. е завършено изграждането на многофункционалния комплекс „Абрадж-ал-Бейт“, който се намира в непосредствена близост до джамията Ал-Харам и главното светилище на исляма – Кааба. Това е най-масивната в световното строителство и най-високата сграда в Саудитска Арабия.
На 601 метра височина на шпила са инсталирани 160 мощни високоговорители, които излъчват призива за молитва на разстояние 7 км. Този звук може да се чуе от всичките жители на Мека.
Строителни работи се водят и в джамията Ал-Харам. Според новия проект площта ѝ ще бъде увеличена с 1.1 милиона квадратни метра. Ще има четири минарета по 100 метра на височина и два над 400 метра. Те ще бъдат увенчани с движещи се куполи с размери вариращи между 16-36 м.
Зоната за поклонници по посока на Кааба ще бъде удължена с 684 метър. Ще има ново дострояване на джамията, което ще разшири пространството на двора, ще се появят мостове и пътеки, а също и нови постройки за здравни центрове, строителни услуги, съоръжения за сигурност и т.н.
Джамията Ал-Харам непрекъснато претърпява промени през последните десетилетия. Експерти се безпокоят, че преустройството на Мека ще увреди духовното наследство на града.

Лили бе перфекциониска във всяка сфера от живота си. Беше маниачка  на тема чистота. Изключително действена. Тя имаше големи амбиции и смелост. Смяташе се за преуспяла жена. Независимо от постигнатите успехи, често имаше чувство, че се е провалила.

Често си повтаряше:

– Аз съм щастливо самотна и добре, че не съм нещастно омъжена, – но сама не си вярваше.

Радваше се на скъпите си дрехи, мебели, с които бе натъпкала апартамента си. Галерията ѝ от картини на съвременни художници набъбваше. Но всичко това не компенсираше самотата ѝ.

– Готова съм да се откажа от всичко, само да не се налага да давам обяснение на някой друг, за да не бъде сама и да не се чувства изоставена, – често мрънкаше на приятелката си.

Имаше бляскав социален живот, само че тя не искаше това.

Можеше да прави каквото и когато ѝ се искаше. Да харчи собствените си пари. Имаше ангажименти планирани месеци наред. Често пътуваше до Париж, Милано, Рим…… Беше член на разни асоциации, сдужения и клубове.

Искаше да си намери мъж, който да се съгласи с нейни начин наживот. Само че не за такъв живот мечтаеше тя, изискващ високо самочувствие. Лили мечтаеше за топлина и близост.

Избягваще самотните почивни дни. В събота ако нямаше някакви срещи с познати, изпадаше в отчаяние, а вечерта вече беше депресирана.

Тогава сядаше пред телевизора и си казваше:

– Няма да се предам, – а малко по-късно, когато бе преполовила чашата с вино пред себе си, се усмихваше. – Дали да не дам още един шанс на Марко, вместо да го изхвърля нацяло, заради извънбрачната му връзка.

Дълбоко в себе си знаеше, че е безмислено.

– Той е като котарак, – спомни си тя умилкванията му.

Разводът много я нарани и ѝ причини много повече болка и мъка, отколкото изневярата.

По- късно имаше една неудачна връзка с някакъв, който я заряза заради някакво 18 годишно момиче.

– Изглежда умея да привличам само гадняри, – бе споделила един път с приятелката си.

Не бе домошарка. Не искаше да има деца. Но и не желаеше да се обвърже с мъж, който има друго семейство.

От време на време допускаше мъже, които ѝ харесваха или ѝ се струваха интересни, но нито един не можа да привлече истински.

За нея счетоводителите, банковите мениджъри и адвокатите бяха синоним на стабилни, разумни и предани мъже.

Притискаше я самотата. Не искаше да живее повече сама, но желаеше да има и сигурност.

– Какво става с мен?  – плачеше често тя. – Завържа нова връзка и дори в началото усещам, че се получава, но защо не мога да я задържа? Нима искам прекалено много?

– Какво в края на краищата искаш? – питаше я приятелката ѝ.

– Искам да се влюби с цялото си сърце и душа в някой и да му се отдаде напълно – с копнеж в гласа казваше Лили.

Беше се напълно отчаяла:

– Май това няма изобщо да ми се случи.