Испанският Конституционен съд е признал правото на фармацевтите, водени от религиозна вяра или тяхната съвест, да не продават средства предизвикващи аборт, така наречената „хапчета за следващата сутрин“.

Когато е взел това решение, съдът се е позовал на член 16 от испанската конституция, която гарантира свободата на съвестта и религията.

Решението на съда е отговор на жалбата на фармацевти от Севиля, които местните власти глобявали с 3 хиляди евро за отказ да продават таблетките за аборт.

Конституционният съд се е произнесъл, че наложената глоба представлява нарушение на свободата на съвестта.

В същото време съдиите отказали на фармацевтите да признаят за правилно отказа им да продават презервативи, защото по мнение на юристите, в този случай „отсъства конфликт със съвестта, предписан в Конституцията“.

На герба, на флага и другите символи на испанския град Севиля може да се види неговия девиз като ребус – NO8DO.
В действителност, в средата на девиза не се намира осмица, а чиле за вълна, което на испански се нарича madeja.
В резултат се получава фразата: «No madeja do», което звучи като «No me ha dejado» и означава „Не ме оставяй“.
Според легендата тези думи са казани към града през 13 век от крал Алфонсо Мъдрия, след като неговият син се опитал да разбунтува хората и да вземе властта в свои ръце. Но севилци останали верни на краля си.

Дворът, „Hardin Naranhos de los“ е известен в Севиля заради своите двайсет портокалови дръвчета. Те са причината за появата на английския конфитюр, по точно портокаловия английски конфитюр.
Някакъв английски търговец от осемнайсти век закупил навремето трийсет бушела портокали от севилската църква и ги откарал в Лондон. За негово голямо съжаление плодът бил непоносимо горчив.
Опитал се да направи конфитюр от кората. Добавил килограми захар, за да може крайният продукт да се яде. Така се родил портокаловият конфитюр.