Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……

Един дервиш научил от древните книги, че в света съществува източник на вода, от който като пиеш, ще придобиеш тайно знание. Той го търси в продължение на много години, обръщал се към всеки, питал мъдреци, магьосници, …, но никой не могъл да му каже, къде се намира този източник.

Най-накрая той отишъл в Бухара. Там на пазара седял Настрадин Ходжа, които призовавал хората:

– Най-прохладната вода от източника на мъдростта. Като пийнеш от нея ще знаеш недостижимото. Елата и си купете!

Зарадвал се дервишът, втурнал се към Настрадин и веднага поискал чаша вода. Настрадин му налял и той с треперещи ръце я поднесъл към устните си.

Водата попаднала в устата му, но част от нея се стекла по брадата и заляла мръсния му халат. След като дервишът изпил водата в чашата, погледна вътре в себе си, но никакво ново знание не намерил.

– Мошеник, – нахвърлил се той върху Настрадин. – Цял живот търся източникът на мъдростта, а ти реши да ме излъжеш.

-О, бедничкият ми, – поклатил глава Настрадин. – Цял живот търсиш изворът на мъдростта, но не си разбрал главното. Глупостта и мъдростта са две течности на земята, които винаги са смесени в един съд и не могат да бъдат разделени. Можеш да се научиш да усещаш мъдростта по вкуса, а глупостта да я игнорираш. От първата се получава наслаждение, а от втората необходимата влага. Мъдростта и глупостта са неразделими. Те са смесени в различни пропорции в съдовете. Учи се не само да търсиш нови източници, а правилно да пиеш от тези, които имаш. В противен случай, вода, в която има 100 части мъдрост, а глупоста е една, няма да те напои с полезни знания, а само ще залее халата ти и ще намокри брадата ти.

На една сервитьорка бяха дали поръчка за пресен сок от грейпфрут.

Готвача изстиска плода, както бе нужно и подаде чашата със изстискания сок на сервитьорката.

Когато клиентката подуши сока, се намръщи и каза:

– Този сок е прокиснал. Занесете го обратно и кажете на готвача, че искам сок от пресен плод, току що изстискан.

Когато сервитьорката се върна с отказаната поръчка, готвачът стоя няколко минути, като зашеметен.

След това отля половината сок от чашата и я доля със сок от един пакет.

Когато промененият сок бе отнесен на капризната клиентка, тя остана доволна.

Много е трудно да си представим истинска дама без основният ѝ атрибут, нейната чанта.

Предлагам ви много интересен модел на чанта, направен от отпадъци. Продуктът е дело на фирмата Louis Vuitton.

Да правилно сте прочели. Тази чанта е направена от „отпадъците на големия град“ и е композиция от пластмасови бутилки, цигарени кутии, пластмасови чаши, пакетчета, дори и лейкопласт.

Чантата от изхвърлените в боклука материали струва 150 хиляди долара.

Какво ахнахте ли? Е, все пак вие сами не сте наслагвали разнородните парчета, за да получите подобие на чанта, нали?

Може да ви изглежда твърде „клошарско“, но я си представете, че утре стане на мода 🙂

Рафинирана захар, под формата на куб с ръб 1 см, напълно се разтваря в чаша с вода, чиято температура е 60 ° С в продължение на 11-24 с без да се разбърква.

Кубче захар може да се запали ако се поръси с пепел.

Рафинираната захар под формата на кубчета е изобретена през 1843 г. в Чехия от швейцарецът Якоб Кристоф Рад.

Най- много захар употребяват в Бразилия.

Първи започват да произвеждат захар от захарна тръстика в Индия.

Най-сладък заместител на захарта е lugdunamе, която е 300 000 пъти по-сладък от обикновената захар.