Навън от църквата изтича младеж, Ченко го догони и в движение попита:
– Яворе, какво ти става? Защо хукна така навън?
Явор погледна приятеля си, намръщи се, стисна зъби и недоволно измърмори:
– Евангелизиране, благовестие, ….., основното поръчение, …. Писна ми от всичко това. Думи, високопарни изказвания, приказки…. Нека те да дойдат да видят как се говори.
– Успокой се, – помоли го сърдечно Ченко.
– Започнеш да им казваш за Исус, а те: – яростно продължи да излива болката си Явор, – „Глупости. ….. Не ми говори…. Не ми се слушат такива работи“. А някои просто те псуват и се подиграват с теб …
– Не всички, ще искат да чуят, но ти трябва да им кажеш, – спокойно, но настойчиво заяви Ченко.
– Тогава какъв е смисълът на всичко това? – роптаеше още повече Явор.
– Слушай, – дръпна го Ченко за ръката, – за това и ние имаме вина.
– Каква искаш да кажеш? – недоумяващо разтърси глава Явор.
– Когато свидетелстваме, нямаме Божията сила, защото не сме се очистили, – опита се да обясни на приятеля си Ченко.
– Какво, идеален ли трябва да стана, за да благовествам? – саркастично се усмихна Явор.
– Абсолютно чисти във всичко ако бяхме, нямаше да сме на тази земя, – примирено каза Ченко, – но за да имаме сила за свидетелстване, трябва да имаме общение с Бога.
– Колко пъти съм се молил и всичко е било напразно, – отчаяно размаха ръце Явор.
– Не казах да се молиш, а да общуваш с Бога, – подчерта Ченко.
– Не те разбирам, – Явор се озадачи.
– Ние всеки ден се освещаваме или с други думи променяме, като общуваме с Бога, – обясни Ченко. – Този процес е дълъг и той ще продължи, докато сме на тази земя.
– Тогава? – Явор се обърка нацяло.
– Представи си, – започна да обяснява чрез пример Ченко, – дошъл си ми на гости, а от кухнята се разнася чуден аромат на приятно приготвена супа. Ти вдъхваш от това благоухание и мечтаеш за една пълна паница с такова чудо. Сядаме на масата, слагам чинията със очакваното ястие пред теб и ти подавам лъжица, която не е нова, но измита, изчистена и въпреки всичките ѝ недостатъци годна за употреба.
– Е, и? – нетърпеливо се обади Явор.
– А сега си представи, – продължи Ченко, – че лъжицата е покрита от единия край със засъхнала мазнина, нещо се чернее, вероятно остатък от предишна храна и за най-голяма изненада малко червейче се е свило на кравай в най-ниската ѝ част. Какво ще направиш тогава?
– За да не те обидя, – въздъхна дълбоко Явор, – ще кажа, че не съм гладен или че скоро съм ял.
– Но супата така силно ухае, нима ще устоиш на тази вкусотия? – със съблазнителен глас попита Ченко.
– Ти луд ли си? Как ще ям с такава лъжица? – сопна му се Явор.
– Така поднасяме Благата вест на хората, а после се чудим, защо не искат да „похапнат“, когато им предлагаме нещо много чудно и невиждано. Може да не си съвършен и идеален, но общението с Бога те очиства достатъчно, така че да имаш сила да свидетелстваш.
Явор бе вече по-спокоен. Яростта му се бе стопила.
– Вярно е, че претупвам молитвата, – призна си Явор, – а после искам да правя нещо, за което нямам сила.
Ченко се усмихна и потупа приятеля си по рамото.
– Какво ще кажеш? Май е време за промяна а?
