У вечно елегантния Недялко имаше вечно буден зъл дух, който бе извор на неукротима отмъстителност.
Всъщност той дойде на този свят без покана. Беше случаен плод на онези уж случайни връзки.
Баща му бе набит як мъж, който си бе пробил път в литературата със стихосбирка от футуристична поезия. Майка му бе жена със свободни възгледи за живота, вярваща в собствения си талант. Тя бе успяла да напише писмо до „известния“ поет.
След това той я покани на среща. Нещата между тях много бързо е завъртяха и те си създадоха свой дом, но това не отказа баща му да остава от време на време насаме с някоя от своите почитателки.
Година и половина след зачеването на Недялко връзката им се разпаднала. Всичко започна с взаимни обвинения:
– Кой е виновен за това дете?
– Да не би сама да съм го правила.
– Ако беше взела предпазни мерки, това нямаше да се случи.
Накрая след раждането на дете, те вече не можеха да се понасят.
– Писна ми от твоите изневери.
– Не съм те викал, ти сама ми се натресе.
И се разделиха.
Първоначално Недялко живееше с майка си. Тя пък напук на всичко се качи на сцената да играе, а детето го подмятаха като малко коте между свободните артисти.
Когато Недялко порасна, майка му реши:
– Време е баща му да се погрижи за него.
Но на „известния поет“ му бе спряло поетичното вдъхновение и той бе започнал да пише само критични статии и рецензии за книгите на колегите си. Тази работа не му допадаше много и той реши да замине за чужбина.
– Недялко, – каза баща му един ден, – ще те изпратя при леля Магда, далечна наша роднина. Тя ще се погрижи за теб, докато съм в чужбина.
Леля Магда бе добра жена и не се отнасяла зле с Недялко, тя продължавала да го храни дори и когато вече не идваха пари от баща му.
Но всичко преживяно в детството му намери „благоприятна почва“ в характера му. И така Недялко израснал огорчен и нещастен в живота.
С годините у него се оформи едно цинично решение:
– На никого не се доверявай. Не се съобразявай с чувствата на другите. Живей сам за себе си.
На 21 години стана журналист. Качествата, които притежаваше, с унаследените умствени способности и дарбата да изразява хапливо мислите си, го направиха успешен в тази професия.
Единственото, което желаеше Недялко в този живот бе, да натрие мутрите на мнозина, като се разрови в порочното им минало или настояще. Това бе неговото отмъщение за това, че не бе обичан.
