Малко преди да започне службата в църквата влетя жена, която бе облечена много странно.

– Какво е това? – обърна се друга жена към нея. – Защо така сте се облекли?

– Защото, – отговори странно облечената жена, – Бог е избелил дрехите ми. Обух краката си с готовност, за да благовествам в света.

Другата жена внимателно я слушаше, а после попита:

– А на главата, какво е това, за рога ли сте си ги сложили?

– А това ли? – усмихна се странната жена. – Това нося за да изглеждам като ревящ лъв.

Симеон видя дядо Петър и бързо се насочи към него. Той обичаше да дразни и се надсмива над този благочестив старец.

– Изобилието от знания възпрепятства ли чистата вяра? – попита Симеон.

Той очакваше така да затрудни стареца.

– Отричането на познавателните усилия на човека в църквата се смята  за фалшиво учение, дори за ерес, – отговори спокойно дядо Петър.

– Има хора, които отхвърлят необходимостта от всякакво знание особено за християнството, – подметна Симеон.

– Нима е напразно делото на тези, които търсят знания в Божественото Писание? – засмя се чистосърдечно старецът.

– Те казват, че Бог не иска нищо друго освен добри дела. И че е по-добре да се живее без да се любопитства много.

– От създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията Му. Изучавайки ги, ние разбираме, че има Творец, Който е създал и самите нас.

Симеон се ядоса, че не можа да „надговори“ стареца, удари с юмрук по близкото дърво и се отдалечи по пътя.

Учител провеждал в църквата урок с хора, които скоро били приели Исус Христос и им предстояло водно кръщение.

След като завършил урока, той ги попитал:

– Къде се намират греховете на човек след водно кръщение?

Учителят очаквал да чуе правилния отговор: „На Голготския кръст“.

Но бил много шокиран, от това, което в действително чул.

– Те плават по водата, а после се изпаряват, – „досетил се“ един от присъстващите.

Всяко изпитание в нашия живот може да се превърне за нас в Божия колесница, ако се отнесем към него с радост.

От друга страна най-незначителното събитие може да стане тежък товар за нас, да ни притиска надолу към земята и да ни води до отчаяние. Тогава отпускаме ръце и обстоятелствата ни побеждават.

От нас зависи изцяло, как ще ни послужи дадено изпитание. Самото обстоятелство няма никакво значение, важно е как ние ще се отнесем към него.

Ако го възприемаме като изпратено от Бога упражнение на вярата ни,  то за нас ще изиграе ролята на огнена Божия колесница, бързо стремяща се към славна победа.

Бог няма голяма полза от души, които са депресирани. За това врагът се опитва да доведе вярващия до отчаяние и униние, както за себе си, така и за църквата.

Ако армия е депресирана и отива да се сражава, тя непременно ще претърпи поражение.

Разбирайте по-добре тактиките на врага, за да му дадете решителен отпор.

Когато врагът не може да ни помръдне от позициите ни, той се старае да ни тормози и изморява, обсажда ни, за да не можем да издадем вик на победа.

Не му позволявайте това!

Един ден двама овчари започнали да спорят за работите в държавата. Единият безжалостно осъдждал императорът, а другия защитавал неговото управление.

Крещели  и се надвиквали, но не могли да докажат един на друг нищо. Тогава решили да излязат на пътя и да върват по него, докато не намерят човек, който да разреши спора им.

Зарязали стадата си и тръгнали. Скоро срещнали свещеник, който отивал да служи в църквата. Обърнали се към него и го помолили да отсъди, кой от тях е прав.

Свещеникът им отговорил:

– Деца мой, същността на вашия спор се състои в това, че един от вас дои коза, а другият му подлага решето.

Втрещени от този отговор овчарите си спомнили за работата си, която били оставили и побързали обратно към стадата си.