Погледнете равенството 23+2=1. Не е равенство ли? От гледна точка на математиката, наистина не е равенство, но има случай, в който това равенство е вярно.
Не мислете само за числа и цифри, а за нещо по-практично. Избегнете традиционното мислене и разсъждавайте малко нестандартно.
Не се отказвайте толкова лесно, напрегнете мозъка си.
Е, ако се предавате, спокойно можете да погледнете отговора.
Отговор: евосач аз сорпъв аватс отагок, онелъпзи е отовтсневар.

През 1904 г.12-годишната Чугул, осиновена дъщеря на сибирския пастир Чет Челпанов, съобщила, че видяла цифри на бял кон и сметнала това животно за въплащение на легендарния Ойрот хан, пророк -управник на алтайския народ.
Тя казала, че Ойрот хан е бил изпратен от върховното божество на калмицкия народ Бурхан, за да създаде нова вяра, която ще върне древното величие на алтайците.
Бурханизъм или Ак Джанг – бяла вяра се явява съчетание от елементите на шаманизма, християнството и будизма В тази вяра има много строги правила.
Последователите трябвало да се откажат от всички вещи, свързани с Русия, да прекратят контактите с руснаците и кръщението на алтайците, да прекратят шаманските практики и да носят дрехи само в синьо и жълто.
Популярността на религията започнала да намалява през 1930 г. и скоро се превърнала в градска леггенда.

Може би, в ерата на заеми и вноски най-подходящите математически умения са майсторското изчисляване на лихвите на ум.
Най-бързият начин да изчислиш процент от число е като умножиш дадения процент по числото и премахнеш последните две цифри в получения резултат.
Колко е 20% от 70?
70 × 20 = 1400.
Премахвате двете последни цифри и получавате 14. При разместване на множителите, произведението не се променя. И ако вие пробвате да изчислите 70% от 20, то резултатът отново ще бъде 14.
Този метод е много ефикасен за кръгли числа, но какво се прави, ако трябва да се изчисли процент от числото 72 или 29?
В този случай трябва да се пожертва точността, заради скоростта и да се закръгли числото. Например, 72 закръгляме на 70, а 29 на 30 и извършваме съшите операции.

Всеки човек помни 5-10 телефонни номера, които той често използва. В процеса на повторна употреба на номерата се използват различни видове начини за запомняне.
Какви са тези начини?
1. Рисунка на телефонния номер образувана от цифровата клавиатура на телефона. Квадрати, линии, триъгълници. Цялата тази информация е оформен като геометрични фигури.
2. Числата на телефоните в непосредствения им вид, както виждаме телефонен номер на хартиен носител. Това е зрителна информация.
3. Във вид на една фраза. Двеста и четиридесет и шест, седемнайсет, двадесет и три. Тук работи речевата памет, когато си спомняме добре отделните думи или кратки фрази.
4. Свързване към познатия информация. Мнемонически метод, който повечето хора използва. 906-917 – 41-906 63 – лесно се запомня, защото шест е обърната девятка, 917 – година на революцията, 41 началото на войната, 59 – годината на моето раждане. Познати, например, математическа константа – 3.14.
5. Групирането на лесни за запомняне комбинации от числа. 121 – 00 01 12 – 1 – 000 – 1. Често можете да видите как по реклами прегрупират телефонни номера, така че се получат по-прости за запомняне групи от цифри.
Комбинацията от тези методи, плюс повторната употреба на информация, многократно набиране на месеци или дори години, дава ефекта на запомняне „просто така“. И това е само за една дузина телефонни номера.

В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание  Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.