Един монах се молел усърдно:

– Господи, ти си милостив и търпелив, тогава защо толкова трудно се съгласява човек да приеме спасението, което си приготвил за него? Защо адът е пълен с толкова много грешници?

Той дълго се молел задавайки на Бога тези въпроси. Най-накрая му се явил един Божий ангел и му казал:

– Ела, ще ти покажа пътищата, по които ходят хората.

Те излезли от килията и ангелът повел монаха към гората.

– Виждаш ли този дървар, който носи тежкия товар с дърва. Той не иска да смъкне малко от дървата си, за да му бъде по-леко. Така и хората носят греховете си и не искат да се покаят.

След това ангелът показал на монаха кладенец.

– Виж този безумец, как гребе вода от кладенеца с решето. Така и хората се покайват. Черпят благодатта на прощението, а след това отново грешат и благодатта се отича като вода през сито.

Ангелът показал друг човек на монаха:

– Виждаш ли как напряко е поставил гредата на коня и се опитва да влезе с коня в Божия храм, а гредата засяда във вратата? Така хората вършат своите добри дела без смирение и в гордостта си не знаят цената им. А сега сам прецени, леко ли е на Бог да спасява такива хора, съобразявайки милостта с правосъдието Си?

Седят на една маса Любо и Цецо и умуват, как да преживеят кризата.

– Няма отърване, – въздъхна тежко Любо. – Заплатите уж ги увеличават, но на фона на растящите цени изобщо не се усещат тези увеличения.

– За да преодолееш кризата, – засмя се предизвикателно Цецо, – трябва: да преминеш от лични превозни средства към обществените, да не се храниш в кафенето, а да си носиш сготвено от жена ти в буркан за обяд, да купуваш продукти по акции, дрехи при разпродажба, на кино ходи най-много един път на три месеца ….

Любо го погледна тъжно и попита:

– Ако така съм живял преди да дойде кризата, сега какво да правя?

Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през  1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.

Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.

Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.

Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.

Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:

– Позволете ми да получа един гривеник.

Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.

Наложило се кондукторът да го глоби.

На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.

В началото на 20 век американският химик Хърбърт Доу изобретил нов метод за добиване на бром чрез електролиза, което давало възможност да се продава бром на цена 36 цента за паунд.

Това не се харесало на немските индустриалци, които до този момент се явявали монополисти по производството на бром., продавайки го по 49 цента за фунт.

Желаейки конкурента да банкрутира те започнали дъмпинг  продажба на брома в САЩ с неизгодна за себе си цена от 15 цента на фунт, знаейки, че Доу не може да се конкурира с тази цена дълго време.

Но Хърбърт не бил глупак, започнал чрез посредници да изкупува дъмпинговия немски бром в Америка. Прекупвайки го, той го изпращал обратно в Германия и го продавал на цена 27 цента за фунт.

Германците недоумявали:

– От къде се появи в Германия по-евтин бром? Кой изкупува всичкия ни товар в Америка?

Те не осъзнали, че ги бият с тяхното оръжие. Те понижили цената на брома до 10 цента за фунт и благодарение на тактиката на Доу се стигнало да падане на цената на брома в Германия.

Докато се открие фокуса, Доу не само устоял на дъмпинговите цени в САЩ, но забогатял от разликата в цената. Освен това съумял да превземе от германците собствения им пазар на бром.

Един ден разхождайки се по брега на една река един богаташ се подхлъзнал и паднал във водата, но тъй като не знаел да плува, започнал да потъва.

От там минавал бедняк. Когато видял, че човека да се дави, той скочил във водата и извадил удавника.

Когато богатия човек се почувствал вън от всякаква опасност, той решил да се отблагодари на спасителя си и небрежно му подал един меден грош.

Тълпата от хора се възмутила от неблагодарността на богаташа.

Само един човек се застъпил за спасения, казвайки:

– Моля ви, оставете го намира. Той най-добре знае собствената си цена……