Стела видя баща си седнал на масата да играе шах с Миро. Тя ги наблюдаваше няколко минути. Баща ѝ направи зле обмислен ход и застраши важна фигура, но Миро незабавно я взе.

– Стела, май трябваше да поискам съвет за следващия ход от теб, – някак примирено каза баща ѝ. – Ти по-добре би се справила от мен. Изглежда е от виното, замая ми се главата и не мога да мисля.

Тук ставаше дума само за шаха. Стела много добре знаеше, че баща ѝ носи много на вино, а и играта можеше да бъде спасена.

– Ако искаш, може Стела да те замести, – предложи великодушно Миро.

Възможностите на Стела  в шаха бяха скромни. Баща ѝ знаеше това, но стана и ѝ отстъпи мястото си. След това повлече крака към вратата и махна за довиждане на младите.

Изучавайки шахматната дъска, Стела набеляза стратегия, чрез която смяташе да защити територията и фигурите си.

Всяка от фигурките на шахматната дъска беше гравирана с дребни детайли. Виждаха се мантии, ризници и лица със човешки черти.

– Прекрасен комплект, – отбеляза Миро, след като забеляз как Стела оглежда фигурите. – В къщи имаме един издялан от дъб и орех, но той не е така добре изработен. Този от слонова кост ли е направен?

Стела кимна с глава.

Миро побурна с пръст своя цар.

– Ти си на ход, Стела.

Тя вдигна пешка, войн украсен с резбован щит и шлем. Миро потропваше с пръсти, докато я наблюдаваше. Стела видя шанса си, премести пешката, за да плени офицера му.

Миро мълчаливо повдигна едната си вежда. Той плъзна един топ от задната редица и го постави между царицата и офицера ѝ. Този единствен ход застрашаваше двете ѝ фигури. Тя не бе предвидила това.

Стела се намръщи. Ако премести едната фигура извън опасността, той ще да ѝ вземе другата. Тя се надвеси напред и огледа дъската. После грабна царицата си, взе неговия топ и погледна тържествуващо към Миро.

Той снизходително наклони глава и вдигна нерешително ръце от шахматната дъска. После взе коня си, скрит между пешките ѝ и един офицер и грабна царицата ѝ.

– Внимавай, – промърмори Миро, – Понякога един скромен войн може да направи бърз ход, за да завладее царицата.

– Доста дръзки думи, – скръцна със зъби Стела.

Тя съсредоточи вниманието си към дъската, а Миро се облегна назад в стола си. Стела осъзнаваше, че падането на царицата, отслаби много позициите ѝ.

– Внимавай, погрижи се за царя си, – учтиво я предупреди Миро.

Стела видя опасността и пребута една пешка, за да защити царя си, но това беше напълно безполезно. Скоро нейния цар беше пленен.

– Да изиграем още една игра, – предложи Миро.

Стела блъсна фигурите и стана. Нямаше повече смисъл да играят. Тя не обичаше да губи, дори и когато осъзнаваше, че е по-слаба. Но Моро беше търпелив и чакаше, рано или късно тя щеше да стане негова жена.

То изпълваше почти цялата стена. Рамката му бе изпълнена с цветя и ангелчета вплели се едно в друго.

Царицата често заставаше пред него, завърташе се на новите си обувки и се любуваше на разноцветните си рокли.

Веднъж слънчевите лъчи докоснаха огледалото, а образът на царицата заискря и стана още по-красив. Тя занемя и застана като омагьосана пред образа си.

Това чувство на възторг преля в огледалото и то започна да се превъзнася. От него нямаше по-хубаво на света. То бе най-съвършеното и прекрасно огледало на земята.

Какво изящество, какъв финес!

Царицата се отегли, облак забули слънцето и въпреки цялата еуфория, то си остана едно обикновено огледало. Без блясък, без красота и фанфари.

В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.

Известната египетска царица Клеопатра не е умряла от ухапване на змия, както традиционно се твърди. До такива изводи са достигнали немски учени начело с историка Кристофър Шефер. Те предположили, че царица известна със своята красота едва ли ще се изложи на бавна и загрозяваща смърт.
Учените отишли в Александрия, където изучавали древни медицински текстове. Консултирали се със специалисти по змиите. Последните ги осведомили, че смъртта след ухапване от кобра настъпва след няколко дни, а по тялото на жертвата остават петна.
Клеопатра е искала да остане красива и след смъртта си. Според учените тя е използвала смес от опиум и бучиниш. Така тя е умряла за няколко часа, без страдание и болка.

Във влака любител на шаха предложил на Емануил Ласкер да изиграят поне една партия на шахматната дъска. Световният шампион  имал намерение да си почине, за това казал, че едва можел да мести фигурите. Спътникът му не отстъпил, даже предложил да играе без царица.
За да се отърве от натрапника Ласкер бързо се предал, но другият бил още по-напорист и веднага наредил фигурите на дъската, за още една игра. Шампиона решил добре да проучи партньора си и да му даде добър урок.
На въпросите на Ласкер мъжът отговорил кратко. Просто царицата му пречела и за това предпочитал да играе без нея. Двамата се засмели и пристъпили към следващата партия.
Малко след това известният шахматист останал в недоумение. Другият играе без царица и въпреки това, той губи. Какво става тук?
Най-накрая всичко бързо приключило. На следващата гара санитари отвели натрапника. Оказало се, че любителят на шахмата е полудял от тази игра и сега се грижат за него в лудницата .