Един ученик отишъл при учителя си и започнал да се възмущава:

– Учителю, не мога да разбера, как хората, на който Бог е дал дарове като пророчество, способност да изцеляват другите, могат да ги използват за егоистични цели? Нали по този начин причиняват зло на останалите?

– А ти можеш ли с чиста съвест да кажеш, че винаги за благото на другите използваш, даровете, които си получил от Господа? – попитал учителят.

– Но аз с нищо особено не съм надарен, – изненадал се ученикът. – Ако имах някакъв дар, бих го използвал само благото на другите.

– Сигурен ли си, че Бог не те е дарил?  Нима Господ не ти е дал способност да виждаш красотата, а ти вместо да ѝ се наслаждаваш, гледаш да покажеш човешките недостатъци, грозотата и мръсотията. Ти си надарен да говориш, но вместо благословение, твоите устни произнасят проклятие.

Ученикът навел глава, а учителят продължил:

– Всички сме надарени да обичаме и прощаваме, но вместо това, ти се сърдиш, обиждаш се, таиш гняв и злоба в сърцето си. Ти си създаден, за да твориш добро, но твоите постъпки винаги ли носят благо на хората? Нима твоите действия не носят страдание и болка на околните? Спомни си за това, когато решиш да съдиш другите. Научи се да цениш тези дарове, които ти сам имаш.

Учител провеждал в църквата урок с хора, които скоро били приели Исус Христос и им предстояло водно кръщение.

След като завършил урока, той ги попитал:

– Къде се намират греховете на човек след водно кръщение?

Учителят очаквал да чуе правилния отговор: „На Голготския кръст“.

Но бил много шокиран, от това, което в действително чул.

– Те плават по водата, а после се изпаряват, – „досетил се“ един от присъстващите.

Един младеж попитал учителя си:

– Учителю, ти каза, че ако разбера кой съм, ще стана мъдър. Но как да направя това?

– Първо, отнеми на хората правото, да решават кой си ти.

– Но как ще стане това?

– Един ще ти каже, че си лош, ще му повярваш и ще се разстроиш. Друг ще ти каже, че си добър и ти ще се зарадваш. Ще те хвалят и ругаят, ще вярват в теб и ще те предават. Докато имат право да решават кой си ти, няма да откриеш себе си. За това вземи това право от тях.

Мъж и жена завели трите си малки деца на неделно училище. Започнал урока.

Учителят казал:

– Следващата заповед на Христос е посветена на родителите и тя гласи така: „Почитай баща си и майка си …..

Децата слушали внимателно, без да откъсват поглед от преподаващия.

– Кажете деца, как ще звучи заповед, където Господ ни учи, как да се отнасяме към нашите братя и сестри? – попитал учителят.

Най-голямото момче от трите деца, който били доведени същия ден от родителите си, без много да се замисли, изтърсил:

– Не убивай…..

Бог иска понякога да ни научи на нещо и не ни дава това, за което сме го помолили, за да ни даде нещо по-добро, което не осъзнаваме и затова не можем да го пожелаем.

Господ иска да почувстваме Неговата любов, която е над всички оценки, които се заключават в успех, деца и т.н.

Много е важно напълно да се доверим на Божията воля и да кажем:

– Господ знае, кое е добро за мен и кое ще ме направи силен.

Благодарение на това, у нас ще се появят невероятни качества за  съществуването, на които дори не сме подозирали, че ги има.

Когато дете в училище каже на учителя си:

– Не ми давайте тези упражнения, не мога да ги изпълня.

Учителят разбира, че детето се подценява. Но ако направи обратното и му даде по-трудни задачи….

Вие бихте попитали: „Защо го прави? Нима иска да му навреди?“

Напротив, той иска да го привдигне, за да не се подценява повече. В противен случай у детето ще останат скрити способности и талант и то никога няма да ги види, ако не му се създаде дискомфорт, т.е. даде му се упражнение, което то мисли, че не може да направи.

Ще мине известно време и упражнението ще бъде направено. Така детето ще получи самочувствие и увереност във възможностите си.

Така и Бог ни учи. Преодолявайки „невъзможното“ израстваме в Него.