През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливащия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.

Защо в стените на много средновековни църкви имало малки ниши?
В средновековните църкви на Западна Европа имало специални ниши в стената, в които можело да се слуша всичко ставащо вътре и да се вижда олтара.
Това се правело, за да могат прокажените и други болни, а също и отлъчени от църквата, да виждат службата и да не се лишават от духовна утеха.

На тоя свят има множество подли неща, но има едно, което е над всички.
Има любовница, която змийски да се изплъзва от прегръдките ти.
Ако е невярна жена, ще я застреляш!
Ако е някакво щастие, ще му се насладиш, преди да е свършило.
Ако е скръб, ще я изстрадаш.
Но има нещо, което е неуловимо, незабелязано, неусетно. То се промъква така, че с нищо не можеш да го спреш нито за миг. Не можеш дори да го видиш.
Най-подлото нещо на този света е времето!
То пълзи безшумно покрай нас, крие се изкусно и минава, върви неспирно и остава безвъзвратно.
Часовникът и календарът са само една смешна утеха…
Да наваксаш времето означава да го почерниш, но не с вакса, а с труд….

Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.