Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.

Един ден Добри се разхождаше из паркинга, който бе близо до дома му. Очите му бяха привлечени от малко растение, което бе пробили бетонната бариера.

– От всички места, където може да се вкорени, това семе е избрало едно от най-невероятните. И все пак, то расте, – възкликна Добри.

Той стоеше там изумен и усещаше как Бог му нашепва:

– Постоянство.

Добри се замисли:

– Това растение имаше всички основания да не го направи. Земята беше твърда, пространството беше малко, а условията бяха тежки, но нещо вътре в него продължаваше да го изтласква нагоре. Не чакаше перфектни условия. Той просто правеше това, за което бе създадено, да расте.

В този момент Добри осъзна:

– Бог ми показва картина на това, което е възможно, когато не се отказваме лесно.

Всички се сблъскваме с тежки сезони. Животът носи предизвикателства, които карат отказването изглежда по-лесно, отколкото да продължиш.

Подобно на това растение, все още можем да растем на трудни места, когато останем вкоренени.

Растежът не винаги изглежда видим.

Понякога това се случва под повърхността.

Едно семе расте надолу, преди да порасне. Това, че не виждате напредък, не означава, че растежът не се осъществява. Бог изгражда вашата основа.

И ние не правим това сами.

Точно както това растение имаше подкрепа до него, ние имаме Исус. Той ни държи стабилно чрез натиск, бури и несигурност.

Нашата сила не е в заобикалящата ни среда, а в нашия Спасител.

Така че не се отказвайте. Продължавайте да растете. Бог още не е приключил с вас.

Янко бе на двадесет и седем години. Той бе студент в университета. Хобито му бе да изкачва всички високи върхове.

От един такъв връх трябваше да спасяват Янко два пъти.

След като беше транспортиран с хеликоптер по време на първото си изкачване поради опасни условия, той се сети:

– Забравих си там телефона и някои други неща.

– Ще си купиш нови, – посъветваха го. – Не прави глупости и не се връщай там обратно.

Четири дни по-късно, игнорирайки предупрежденията, той се върна в планината.

Този път Янко пострада от височина болест и отново се нуждаеше от спасяване.

Историята му попадна в заглавията на вестниците заради рядкостта си, но и защото той съзнателно се беше върнал обратно, където бе опасно.

Ние често сме склонни да се връщаме към това, от което Бог ни е спасил.

Като следващи Исус, не можем просто да стоим безучастно и да гледаме как другите се провалят.

Днес Бог ни призовава да спасяваме другите и да се съпротивляваме на връщането там, откъдето сме били спасени.

Неговата благодат ще ни спаси повече от веднъж, но също така ни призовава да живеем така, сякаш вече сме били спасени.

В края на пролетта Огнян засаждаше семена от краставици в градината си.

Семената бързо образуват листа, но отнемаше доста време, за да се видят плодовете.

След като поля семената, Огнян се запита:

– Ще имам ли изобщо краставици тази година? Дали сложих много семена твърде близо едно до друго? Земята беше ли топла, когато ги засадих?

След няколко седмици се появиха и първите плодове.

– Уха, ще имаме краставици да си направим салата за една седмица, – възкликна Огнян.

Духовният растеж понякога изглежда така.

Не винаги виждаме нещата, за които сме се молили: търпение, самоконтрол, нежност, любов ….., ​​но ако помолим Бог да ни помогне да създадем необходимите условия за растеж като молитва, изучаване на Писанията, поклонение, служене на другите, Светият Дух ще произведе необходимия плод.

Докато Бог ни помага, нека обработваме „добра почва“ и да растем в Него.

Синагогата бе тиха. Свитъкът бе отворен.

Исус стоеше. Четеше познати думи:

– Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите. Да пусна на свобода угнетените. Да проглася благоприятната Господна година.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна.

Очите на всички в синагогата бяха вперени в Него.

Спокойно с власт Той каза:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

В този момент пророчеството стана присъствие. Обещанието прие плът. Това не бе вече само бъдеща надежда, а жива реалност.

Векове наред Израел чакаше тези думи да оживеят. Те познаваха добре пророчеството: добри новини за бедните, изцеление за съкрушените сърца, свобода за пленниците и възстановяване на зрението на слепите.

Мнозина предполагаха, че изпълнението ще дойде чрез власт, позиция или политическо спасение, но Исус им разкриваше нещо по-дълбоко.

Изпълнението на това обещание не идва със сила, а със състрадание.

Исус обяви за Себе Си:

– Духът Господен е върху Мен.
Това не бе хвалба, нито символичен език.

Всичко, което Исая бе предвидил, бе въплътено в Христос.

Където Исая говореше за освобождение, Исус носеше избавление.

Исая обещаваше изцеление, Исус докосваше рани.

Исая провъзгласи благодат, Исус разпространяваше благодат.

Поразителното е как Исус завърши четенето си. Той спря преди „деня на отмъщението на нашия Бог“.

Тази пауза бе умишлена.

Тя разкриваше сърцевината на Неговото първо пришествие. Не съд, а спасение. Не осъждане, а възстановяване.

Чрез Исус Бог се навеждаше към човечеството с милост. Вратата на благодатта бе широко отворена.

Спасението не е абстрактно.

Исус не просто освобождава хората от обстоятелствата, а от пленничеството, обвързано с идентичността им.

Бедните получават достойнство. Съкрушените получават надежда. Пленниците откриват, че са видени и познати.

Изпълнението не е само за променени условия, а за промяна на сърца.

Изпълнението изисква отговор.

За нас днес пророчеството изказано от Исая означава следното:

– Каквото е счупено, не е извън изкуплението. Каквото е вързано, не е извън свободата. Изпълнението не е просто историческо, то е продължаващо. Христос продължава да изпълнява това Писание в животи, предадени на Него.

Спрете и се вслушайте отново в Неговите думи:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

Днес надеждата е налице и се предлага свобода.

Днес Исус стои пред вас, не като далечно пророчество, а като жив Спасител.