Изследователи от израелския университет Технион за първи път в историята са успели да създадат злато в лабораторни условия.
Изкуственият материал е получен под формата на порьозен единичен кристал, които има много предимства пред поликристалите, поради наличие на непрекъсната кристална решетка.
Такова злато има повишена механична якост, устойчивост на висока температура и увеличена проводимостта на ток и топлина.
Фрагмент на гръцки папирус, съдържащ редове от Евангелието на Йоана, който предполагат, че е написан 250 -. 350 г., е бил открит от изследователя Джефри Смит от Университета на Тексас в Остин на eBay.
Началната цена на фрагмента била 99 долара.
Ученият се е свързал със собственика на папируса, за да го убеди да не го продава, а до го предостави за изследване.
Според Джефри Смит, фрагмент е можел просто да изчезне в някоя частна колекция.
Благодарение на старанията на ученият сега частта от Евангелието се изучава от специалисти.
За откритието Джефри Смит е съобщил на годишната конференция на Дружеството на библейската литература в Атланта.
Изследователи от Южна Корея от Националния университет са успели да произведат първия действащ наноробот в борбата срещу рака. Той може сам да намира раковите клетки, а след това внася необходимото лекарство.
Нанороботите използват генетично подобрени бактерии. Те могат да намерят и най-малкото натрупване на протеини, а също и химически съединения, които се появяват само на места, където има ракови клетки.
Ако бактерията почувства този протеин във въздуха, тя в резултат на определени механизми, кара да функционира друг участък от наноробота, който автоматично впръсква определено лекарство, което е предназначено за лечение на заразените клетки.
Изследванията в лабораторни условия са показали, че дадените нанороботи не могат още да се преборят със всички форми на рак. Те са предимно за твърдите видове, като рак на дебелото черво или на гърдата.
Въпреки това, учените прогнозират, че в най-близко бъдеще ще създадат следващо поколение роботи, които ще могат да идентифицират по-ранен етап на заболяването, както и други форми на рак.
Ако отидете на старото Нортамско гробище в Америка, посетете непременно гроба на Дейвид Брейнард и близо до него стоящ гроб на Еруса Едуардс, която той много обичал, но двамата не доживели да се оженят.
Какви надежди, какви очаквани за Божиите дела са отишли в гроба с измъченото тяло на младия мисионер. От делата му не било останало нищо, освен спомена за него у десетки мургави новопокръстени индийци.
Старият пуритан Джонатан Едуардс, който се надявал да приеме Дейвид Брейнард за свой син, събрал разкази за живота на младежа в една малка книга.
Тази книжка прелетяла океана и попаднала на бюрото на студента от Кеймбриджкия университет – Хенри Мартин.
Бедният Мартин! Защо е трябвало толкова образован човек, с такива блестящи способности да жертва живота си на мисионерското поле сред индийците?
Какво е придобил, когато се е връщал в къщи от Индия с разбито здраве?
Влачейки се по северното крайбрежие на Черно море, стигнал до един изоставен двор. Тялото му изгарящото от висока температура се гърчело върху прохладната земя. Там умрял съвсем сам.
Защо е било всичко това?
От преждевременния гроб на Брейнард и самотния гроб на Мартин, далече от бурните води на Черно море се родила благородната армия на съвременните мисионери.
Японски специалисти от Токийския университет са създали нов вид стъкло, което има същата издържливост като стомана. Това ще спомогне за направата на здрави прозорци и съдове.
Японските специалисти възнамеряват да доведат технологията до масово производство в рамките на пет години.
Стъклото се състои основно от силициев диоксид с добавка на алуминий.
До сега е било сложно да се прави стъкло с по-голямо съдържание на алуминий, поради кристализацията, възникваща при контакт на стъклото с контейнер.
Учените са успели да се реши този проблем чрез разработване на технология за производство на стъкло, без използването на контейнер.
Специалистите са използвали принципа на аеродинамичната левитация.
Изследователите използвали газ за издигане на материалите във въздуха, а след това ги разтопявали с лазер.
Полученото стъклото е безцветно, прозрачно и много трайно, тъй като се състои от 50% алуминий. То се оказва два пъти по-издържливо от обикновеното стъкло.