Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Знаете ли защо Божието Слово и наредбите, които Бог ни дава, не са тежки и не ни потискат? Защото всичко, което Той ви говори, го казва за нашето благо и за победата ни.

Бог знае, какво е необходимо за да имаме победа в днешния зъл век. Само Той го знае. Хората в този свят не могат да ви кажат, как да живеете в победа. Те не знаят това, но Бог знае.

Той знае как да се добие успех дори в тъмнината. И ако ние следваме неговите инструкции, заповеди и наставления в Словото му, ние също ще знаем.

Една от заповедите, които ни е дал Бог е да се обичаме и да си прощаваме един на друг, както Бог е простил на нас.

Тази заповед не е тежка, защото тя се явява ключ към нашата свобода.

Ако можете да ходим в любов, която е излята в сърцата ни, ние ще се радвате всеки ден, но ако не правим това, още до обяд, някой  ще ни ограби мира и радостта.

Бог знае това. За това ни е дал заповед да се обичаме и да си прощаваме, защото любовта работи.

Без любов няма никаква радост, а радостта в Господа е нашата сила.

Не се сърдете, когато Бог ви наставлява. Не смятайте пътя Му за бреме, радвайте се в него. С радост приемете тези наставления, защото те ще ви доведат до победата.

Когато някой ни обижда сме готови да му отвърнем със същото или да молим Бог да му отмъсти, но това не е Божия път.

Това разбрах веднъж, когато ме ограбиха. Аз се молих за тази ситуация и питах:

– Господи, защо допусна това? Защо не спря крадеца и не го халоса по главата, когато посегна да ме ограби?

Тогава Бог ми помогна да погледна от духовна гледна точка на проблема.

Господ е много милостив, не само към мен и семейството ми, но и към крадеца.

Следващия път, когато ви ограбят, не искайте Бог да накаже грабителя, а помислете, че този човек има нужда от спасение. Бог и него обича. Той умря и за него на кръста, за това желае по-скоро да му прости, отколкото да го накаже.

Помолете се за този крадец. Поискайте милост за този човек пред Господа и се противопоставете на дявола, който го контролира.

Това е истинското ходатайство, което напълно обърква силите на тъмнината. Те са напълно беззащитни пред молитвата.

Господ търси такива, които са смели и достатъчно посветени на Бога, за да правят това. Осмели се да станеш един от тях.

Когато сте изкушени да отмъстите на някого, по-добре променете отношението си към добро спрямо него и се помолете да се промени животът на този човек.

Не е ясно защо, но Бах обичал да заспива на музика.

Вечер, когато си лягал, тримата му синове по ред му свирели на клавесина.

Подобни обезателни занятия много досаждали на децата и за това най- сладкия звук за тях било методичното хъркане на бащата им.

Те забелязали, че той бързо заспивал при свиренето на Кристиан.

Щастливци! Бързо приспивали баща си и се отскубвали на свобода.

Дошъл редът на Емануил. Той не можел да издържа тези упражнения и вечер, когато чувал дългоочакваното хъркане, моментално започвал да удря по клавесин и свирел неразрешени акорди Вече потъналият в сладка дрямка Бах, веднага се събуждал. Дисонанса изтезавал слуха му, убивал съня му.

Първоначално Бах мислел, че детето е отишло до тоалетната и скоро ще се върне, но Емануил не се връщал.

Бах дълго се въртял в топлата постеля. След това рязко махал одеялото и в катранената тъмнина се блъскал в мебелите, стигал до инструмента и разрешавал акорда.

След минута композиторът спокойно заспивал.

В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!