Смирението е странно почти незабележимо качество. Когато мислим , че го притежаваме, се оказва, че не разполагаме с него.

Васил Иванов отиде в съседния град, за да напише поредната си книга. Провинциалната обстановка винаги го бе привличала. Тя бе прекрасно убежище за достигане на връхната точка в работата му, предлагаща тишината и прекрасната храна.

На сутринта Иванов отиде да закуси в близкото кафене. Изведнъж забеляза, че хората го гледат някак странно.

Когато паркираше колата си, двама млади мъже внимателно го проучиха с поглед.

Една жена едва не се задави от парче торта, когато Иванов влезе в кафенето. Другите посетители го държаха под око, докато минаваше покрай тях.

Когато Иванов седна на стола, сервитьорката му подаде менюто, но преди това внимателно го изгледа от главата до петите.

„Защо е това внимание към моята персона? – помисли си Иванов. – Да не би да ми са разкопчани панталоните? Едва ли, пуловера, който нося е много дълъг“.

След дълги размишление, той достигна до следния извод:
„Навярно са ме разпознали, по обложката на книгата ми, където има мой портрет. Няма нищо чудно в това. Навярно в този град обичат да четат и веднага биха познали такъв автор като мен“.

Градът и хората веднага пораснаха в очите му.

Иванов започна да се усмихва на съседите си от близките маси, като се наслаждаваще същевременно на поднесената му храна.

Когато Васил се запъти към касата, той отново привлече погледите на посетителите във заведението.

„Навярно Иван Вазов също е преминавал през това, – помисли си гордо Иванов“.

След като получи от него парите, касиерката се приготви да му каже нещо, но премисли и се отказа.

„Вероятно е от прекомерно много чувства, – засмя се на себе си Иванов“.

В тоалетната Васил се погледна в огледалото. Тогава разбра на какво се дължи неговата „популярност“.

Под брадата му се намираше кървава диря. Лейкопласта, който бе залепил на порязаното място, което получи при сутрешното си бръснене, се бе отлепил.

В този момент Иванов разбра какво точно се е случило.

„Вероятно са ме приели за престъпник, избягал от близкия затвор, – въздъхна тежко Иванов“…..

Хейли  от Бангор, отпразнува 18-я си рожден ден сама.

На празникът на девойката никой не дошъл. И ще попитате: Защо?

Защото Хейли е аутист. Въпреки всичко сестра ѝ я описва като „удивителен човек“.

На рождения си ден Хейли седяла и чакала, кога ще дойдат приятелите ѝ. Тя искала да ги зарадва, да им достави удоволствие, но никой не дошъл и тя седяла сама.

Девойката сама изяла тортата, заливайки се в сълзи. Умът ѝ е на нивото на дете, но и такъв човек може да усети, кога е отхвърлен.

Може ли такива юноши да бъдат отхвърлени по този начин? Нима те не се нуждаят от малко радост, щастие и любов.

Ако видите човек подобен на Хейли, не го подминавайте с отвращение….

Доставите поне малко радост на такъв човек и ще се почувствате по-щастливи….

Тази торта е като приказка. В нея живеят нейни собствени герои, крал и кралица.

Този замък ми напомня приказката за снежната кралица. Там също имаше такъв огромен замък, целия направен от лед.

Навярно вие виждате нещата по друг начин, всеки има право да си представя и мечтае по своему.

Тортата има прекрасен златист цвят, който е характерен за дворците и палатите. В подножието му пътеките са обсипани с рози.

При алчните хора няма живите и ярки растения, техните пътечки са сиви и твърди.

Но там, където живеят добри и отзивчиви хора, розите растат с невероятна сила.

Всяко творение може да се разтълкува по много различни начини.

По-важно е да се види истинския замисъл, дори да е под форма и на храна.

Не преминавайте просто така пред такова ярко „представление“.

Сладкар трябвало да изпече торта за рожден ден по точна рецепта. Той знаел, че тестото трябва да се пече във фурната 15 минути. Но неговият часовник се бил счупил, а той разполагал само с два пясъчни часовника, които отмервали 7 и 11 минути.

Как могат да се използват двата пясъчни часовника, така че се отчетат 15 минути?

Трябва само да съобразите възможностите на пясъчните часовници. Какво чакате, тортата чака да се изпече, смятайте по-бързо!

За всички, които смятат, че положението е без изход, ще ви кажа, че се лъжите.

Ако сте много нетърпеливи или изобщо не ви се смята, прочетете отговора.

Отговор: Сладкаря трябва да обърне и двата часовника едновременно. Когато горната част на 7 минутния часовник се е изсипала. Тортата трябва да се сложи да се пече. В другия пясъчен часовник са останали точно 4 минути. За пълното изпичане на тортата са необходима само 11 минути, т.е. трябва да се обърне 11 минутния пясъчен часовник.

Нарязаните банани придобиват тъмен цвят, тъй като повърхността на срязаното място се окислява. Това може да се избегне, като мястото се намаже с лимонов сок.

Плодовата торта ще бъде особено сочна, ако под плодовете се сложи слой извара.

Стъклени чинии ще блестят като кристал, ако се измият първо с топла солена вода, а след това се изплакнат със студена вода.

При разбиване на сметана, за да се добие устойчива пяна е необходимо кутията със сметана и купата, в която ще се разбива сметаната, да се оставят за 10 минути във фризера.

Месото сварено на малки парчета, ще бъде по-малко сочно и вкусно, от варенето на големи части от него.

Дървените подове добре се изчистват от смес съставена от 3 части речен пясък и 1 част гасена вар. Подът първо се натърква със сместа, а след това се измива с топла вода.