Posts Tagged ‘тон’
сряда, февруари 12th, 2020
Магдалена бе останала вдовица на 34 години с три малки деца на ръце. Ежедневието ѝ преминаваше в работа и грижа за малките. Почти не ѝ оставаше свободно време да помисли за себе си.
Минаха години децата пораснаха, появиха се и внуци. Понякога ѝ ги оставаха да се грижи тях. Купуваше им играчки и бонбони, а и сама приготвяше лакомства за малките палавници. Това бе израз на любовта ѝ към тях.
Тия дни магазините бяха отрупани с големи и малки сърца, шоколади увити в красиви червени и розови кутии с формата на сърце.
– Магда имаш ли вече Валентин? – подхвърля ѝ закачливо съседката.
Тя отдавна познаваше Магдалена. Знаеше колко трудно ѝ беше, докато изгледа децата. Освен това в квартала всички уважаваха Магдалена. За тях тя бе почтена жена, която не се забъркваше в разни любовни авантюри.
– О, Недке, – отвърна ѝ в същия тон Магдалена, – нали знаеш, че още преди 32 години отдадох сърцето си на Исус. За това за мен всеки ден е ден на влюбените.
– Ех и ти, – махна с ръка съседката.
– Той ме кара да се чувствам обичана и специална, – добави Магда.
Може би ще си кажете, че и този ден ще дойде и ще си отиде, особено ако сте сами. Но погледнете малко по-различно към него. Използвайте го, за да свидетелствате за Божията любов на някой друг.
Или просто им кажете: „Исус е любовта на живота ми“.
Не забравяйте, че “ Ние любим [Бога], защото първо Той възлюби нас“.
Tags: авантюри, бонбони, вдовица, внуци, време, грижа, деца, ежедневие, жена, живот, играчка, израз, Исус, квартала, кутия, лакомства, любов, магазин, палавник, работа, ръка, сърце, съседка, тон, форма, шоколад
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Той е любовта на живота ми
четвъртък, февруари 6th, 2020
Денят бе студен, но в мола бяха дошли да пазаруват много хора. Млад баща едва се въздържаше да не удари сина си. Нервите му бяха опънати до краен предел.
– Сладолед! Искам сладолед! – крещеше малкото момче.
Сривът в средата на препълнения мол започна да привлича вниманието на купувачите, които бяха по-наблизо.
– Добре, – младият баща се опитваше да успокои сина си, – но първо трябва да купим нещо за мама.
Малчугана не искаше да чуе, каквото и да е. Той продължаваше неудържимо да иска своето:
– Нееее ……. Сладолед! Купи ми сладолед!
Към двамата се приближи дребна спретнато облечена жена. Обувките ѝ бяха в тон с чантата ѝ.
– Той е много импулсивен. Нахалството му няма граници, – с болка подчерта бащата.
Жената се усмихна.
– Голямо наказание за вас е това малко момче, – съчувствено каза тя, – но не забравяйте, че той е все още малък и се нуждае от вас. Бъдете търпеливи и стойте близо до него.
Явно ситуацията не можеше да се уреди по магически начин. В момента, когато бушуваше истерията на детето, бащата трябваше да осъзнае колко е необходим на сина си. Нужно бе да стане състрадателен и милостив, бавен да се гневи и да изобилства с любов.
Взимайки пример от Господа, този млад мъж бе потребно да изпита състрадание към детето си, защото то е крехко и леко наранимо.
Често се проваляме, когато ни заливат вълни от неприятности, предоставени от този свят. В такива ситуации въпреки всичко ние имаме увереност в търпеливият, вечно присъстващ, изобилстващ с любов Отец.
Tags: баща, болка, внимание, вълна, Господ, граница, ден, дете, жена, истерия, любов, малчуган, мама, мол, момент, момче, мъж, наказание, нахалство, начин, неприятности, нерви, обувки, отец, предел, пример, свят, син, ситуация, сладолед, среда, срив, състрадание, тон, увереност, хора, чанта
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Бъдете търпеливи, изобилстващи с любов
събота, януари 25th, 2020
Никола много обичаше своята цигулка. А с каква нежност той се отнасяше към нея! Слагаше я на гърдите си и ласкаво я докосваше с пръсти. Сякаш целият му живот бе свързан с нея. А не беше ли така?!
Забележете как я настройва само!
С непоколебима и решителна ръка я взема. С резки и бързи движения удря по струните. И когато те затрептят, сякаш от болка, Николай съсредоточено си накланя главата към нея и внимателно се заслушва в първите ѝ звуци.
Когато тонът се окажеше фалшив, той изпъваше струните още повече или малко ги охлабваше. За това му помагаше винт, който завърташе наляво или надясно с ръката си.
Освободила се от напрежението, цигулката усещаше нов удар по струните и онова съсредоточено внимание, целящо музикантът да чуе съвсем нови звуци.
И ето лицето му се озарява от усмивка. Той хваща лъка. Чисти и нежни тонове се завихрят и издигат, изпълвайки стаята с изящна, пленителна и смайваща музика.
Така може би се отнася и Бог с теб.
Твоят Създател те обича повече, отколкото цигуларят своя инструмент. Когато усети нестабилните звуци в душата ти, Той измъчва струните на сърцето ти с болезнено страдание. След това накланя глава и се вслушва в теб.
Но до ухото му стига яростно мърморене, а сърцето Му кърви за теб. Повтаря ударите и очаква да чуе желаните звуци:
– Не както аз искам, а Твоята воля да бъде.
Такава мелодия гали слуха Му.
Запомнете, Той не ще намали ударите Си, докато пречистената душа на всеки от нас не се слее с кристално чистите и безкрайни мелодии на Неговата същност.
Tags: Бог, болка, винт, внимание, воля, глава, гърди, движения, душа, живот, звук, инструмент, лице, лък, мелодия, музика, музикант, напрежение, нежност, пръсти, ръка, слух, стая, страдание, струна, струни, създател, сърце, същност, тон, удар, усмивка, ухо, цигулар, цигулка
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Настройката
сряда, ноември 6th, 2019
Милена наблюдаваше жизнерадостна си тригодишна племенница Таня. Това малко момиченце, когато обичаше нещо, наистина го обичаше.
Независимо дали ядеше сладолед или паста, които много ѝ се услаждаха или играеше на игра, доставяща ѝ удоволствие, Таня не пропускаше да обяви:
– Обичам го – целият свят, – като размахваше драматично ръце.
Този израз не пропускаше да разтопи сърцето на всеки, който я наблюдаваше.
„Кога за последен път се осмелих да обичам така, – помисли си Милена, – нищо да не задържам и без да се страхувам? Истината е, че Божията любов не е в нашия гняв, страх или срам, дълбоко основани в реалността. Колко е трудно на нас възрастните да приемем това“.
Таня се наведе и тихо прошепна на леля си:
– Обичам те – целия свят!
Леля ѝ отговори в същия тон:
– Обичам те, всецяло свят.
Милена бе безкрайно благодарна, защото тези думи ѝ напомняха, че всеки миг тя е в присъствието на безгранична любов и благодат.
Светът е разделен на лагери и въз основа на това, от какво най-много се боим, често се присъединяваме към този, от когото ни е страх, игнорирайки гласът, които ни припомня нашите предпочитания за визията на реалността.
Сред измамите и борбата за власт, Истината за Божията любов остава. Тя е светлина, която свети в тъмнината и ни кани да научим пътя на смирението, доверието и любовта.
Tags: благодат, борба, визия, власт, глас, гняв, доверие, думи, игра, измама, израз, истина, лагер, леля, любов, миг, момиче, основа, паста, племенница, предпочитание, присъствие, път, реалност, ръце, светлина, свят, сладолед, смирение, срам, страх, сърце, тон, тъмнина, удоволствие
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Обичам те – целия свят
неделя, октомври 27th, 2019
Павел гледаше залязващото слънце. Той бе омаян от преливащите във хармония краски. Пленен от картината, която се разкриваше пред очите му, си каза:
– Никога до се сега не съм си мислил за Бог като художник, а това, което виждам сега или при изгрева е повече от прекрасно. Един с друг изгревите и залезите не си приличат.
Преливащи багри в розово и злато бавно оцветяваха небето. Лек ветрец нашепваше тихо в клоните на дърветата.
Листата бяха променили цветовете си. От зелени се бяха превърнаха в искрящо жълти и пурпурно червени.
Беше есен. Пейзажът представляваше пъстра плетеница от красиви, меки и светли тонове.
– Да, Бог е наистина художник, – възкликна Павел. – Той е Най-великият Художник и Творец на всички времена.
Сърцето на Павел преливаше от радост и любов. Кой може да остане безразличен пред такава величествена картина.
– Като си помисля, – задълбочи се в мислите си Павел, – не само природата е Божие творение. Всеки от нас е един красив шедьовър. И не е просто образец, а творение, за което Бог има съвършен план.
Павел се загледа в последните губещи се светли лъчи и се запита:
– Какъв ли е плана Му за мен?
А после се усмихна и сам си отговори:
– Да върша добро. Не се съмнявам, че Бог има специална задача за мен, в чийто зародиш се намира моето призвание.
Tags: багри, Бог, време, вятър, дърво, есен, задача, изгрев, картина, клони, краски, листа, лъч, любов, мисъл, небе, образец, очи, пейзаж, план, плетеница, призвание, природа, радост, Слънце, сърце, творение, творец, тон, художник, цвят, шедьовър
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Художникът