Мексиканският развлекателен център KidZania е умалено копие на реален град за деца. Той включва в себе си здания, магазини, театри и градски транспорт.
Деца от 2 до 14 години там могат да прекарат цял ден, избирайки коя да е от 70-те предлагани им професии.
По такъв начин те изучават устройството на света на възрастните, разбират ценността да работиш и печелят пари, вътрешна градска валута.
KidZania е открит в Мексико, но ще се появи и в много други страни.
Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от един малко известен музикант.
На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.
– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.
– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….
„The Stars and Stripes Forever“ е най-известният патриотичен марш в САЩ.
Въпреки това, в американския театър и цирк оркестърът никога не изпълнява тази мелодия просто ей така.
Тя е запазена като сигнал за бедствие в извънредна ситуация, като например пожар, за да може персоналът да започне евакуацията на зрители, без паника.
По време на една антирелигиозна кампания внимателно проверявали всички помещения и отстранявали иконите в Московския художествен театър.
Актьорите, трябва да отбележим, са склонни към мистицизъм, по-скоро са суеверни, отколкото религиозни.
Из целия театър се разнесъл слух, че една от възрастните актриси Л. Коренева категорично отказва да даде иконата на Св. Николай от своята гримьорна.
Когато актьорът Борис Ливанов чул това казал:
– Напразно се занимават с нея, старицата никога няма да я даде.
– Но защо?
– Иконата ѝ има автограф от самия светец.
Трябва да се отбележи, че Св. Николай, Мирликийски чудотворец е живял през III век.
Преди всяко представяне на нова опера Майербер бил жалка гледка. Изглеждал несигурен и съмняващ в успеха си.
По време на репетиция той питал всички за мнението им и искал съвет, даже и от отговарящия за спускането и оттеглянето на различни декори посредством машина.
Всяка дреболия му се струвала опасна за бъдещия успех на операта му.
Когато репетирали „Робърт Дяволът“, той решил, че във второто действие на сцената обстановката е много бедна. Прекъснал репетицията и започнал да се оплаква на директора на театъра:
– Скъпи мой, вие наистина ли искате съвсем да погубите музиката ми? Тук няма какво да се гледа!
Сцената незабавно била подновена и в нея царял небивал разкош.
– Маестро, сега доволни ли сте? – попитал директорът.
Като огледал сцената композиторът едва не заплакал:
– Е, сега, мили мой, окончателно ме съсипахте! Какво сте сложили на сцената? В края на краищата, публиката ще се взира и оглежда всичкия съблазнителен разкош, с които сте я натъкмили и просто няма да слуша музиката ми!