Архив за етикет: съмнение

Фалшивата банкнота

indexКакто всички пенсионери Елена Петрова имаше пластмасова карта за теглене от банкомат.

Днес дъщеря ѝ имаше рожден ден и тя реши да изтегли пари, за да ѝ купи подарък. Речено сторено.

Отиде до най-близкият банкомат, извърши исканите операции и получи леко смачкана банкнота от 50 лева. Банкнотата предизвика леко съмнение у Елена и тя я разгледа внимателно, изглеждаше ѝ доста странно. Явно банкнотата бе фалшива.

Тя беше на 69 години, но за първи път ѝ се случваше такова нещо.

– Наистина ли тази банкнота е фалшива или така само ми се струва? – каза си възрастната жена.

Отиде до един от нововъведените автомати и си поръча храна и газирана напитка, но автоматът няколко пъти ѝ върна банкнотата.

Когато сподели с приятелката си Магдалена, която живееше в съседния вход, тя я посъветва:

– Иди до банката, на която е този банкомат и им кажи какво е станало. Или най-малкото им се обади по телефона. Трябва да го има на банкомата, нали при авария на него трябва да се звъни.

– Там няма да ми повярват и кой знае в какво могат да ме обвинят, – каза уплашено Елена.

– Иди в близкия супермаркет и пазарувай, като платиш с нея, – предложи Магдалена.

– Ако ме хванат с тази фалшива банкнота, ще изглеждам още по-подозрителна, – смръщи вежди Елена.

– Тогава иди в полицията, – вдигна ръце Магдалена.

– Ще почнат разпити, разследвания, …., а могат и да ме обвинят в нещо, въпреки напредналата възраст, – каза ужасена Елена.

Жената плачеше и не знаеше къде да отиде, защото се страхуваше, че няма да ѝ повярват, а може и да я съдят….

Тази история може и да не се е случила точно така, но ако в ръцете ви попадне фалшива банкнота и не можете да я върнете,  нито да я замените, как бихте постъпили?

Въпроса остава открит ….

Какво да правя

indexАлександър и Мая седяха на пейката. Сашо бе забелязал, че Мая е тъжна и ѝ предложи да се поразходят, но от ходенето им нищо не излезе.

Мая беше вглъбена в мрачните си мисли и постояно мълчеше. На опитите на Сашо да поговори с нея, тя отговаряше едносрично и отново млъкваше.

Двамата бяха на 18 години и учеха в един и същи клас. Сашо отдавна харесваше Мая, но не смееше да ѝ каже. Когато я видеше тъжна се стараеше да я разсее и развесели.

Накрая Сашо не издържа и каза:

– Мая не мога да те гледам такава посърнала. На мен съвсем не ми е безразлично, как се чувстваш. Искам да си щастлива и да се усмихваш.

Мая въздъхна дълбоко, очите ѝ се премрежиха от сълзи, а думите ѝ потекоха, като голяма река изпълнена с болка и мъка:

– Случайно научих, че баща ми изневерява на майка ми.

Сашо я погледна съчувствено, неговите родители се бяха развели, когато той беше на 10 години. Тогава много тежко го преживя.

– Ако кажа на мама, те ще се разделят, – Мая безпомощно погледна към Сашо. – Какво да правя?

Александър само вдигна рамене, той знаеше, че случаят е безнадежден и обречен на провал.

– Знам, че мъжете понякога изневеряват на жените си …., – Мая едва не се разплака, – но когато става въпрос за майка ми и баща ми, ……това ще нарани мама. А тя е толкова грижовна.

– Майка ми също не можа да го понесе, – сподели Сашо, – дълго след развода я чувах да плаче в спалнята.

– Моят баща е красив мъж – каза Мая – и жените се заглеждат по него.

– Ако само се заглеждат по него, – каза Сашо, – в това няма нищо лошо.

– Скоро, съвсем случайно чух баща ми да си уговаря среща с някоя си Камелия.

– Но това може да е било свързано с работата му, – каза Александър. – Някаква делова среща.

– Ако беше бизнес среща, – ядосано смръщи вежди Мая, – защо ще я нарича „зайче“ и „душичко“?

Сашо не можа да възрази с нищо на това.

– Мисля, че баща ми отдавна изневерява на майка ми, – каза настървено Мая. – Мама цял месец беше в болницата, той е посещаваше там, но вечер се прибираше след полунощ „от работа“.

Мая започна да чертае с обувката си линии пред пейката.

– Съжалявам мама и ненавиждам баща ми за неговото предателство. Ако ѝ кажа, двамата ще се разведат, но ако премълча трудно ще мога да възприема баща си като достоен човек и идеал за мъж. Какво да правя?

Сашо разбираше положението, но не можеше да ѝ даде никакъв съвет.

– Страхувам се, – продължи да излива болката си Мая, – че мама ако узнае за изневярата на баща ми, ще заприлича окончателно на старица. Тя така и не се оправи след операцията.

Мая се разплака. Сашо сложи ръка на рамото ѝ и тихо каза:

– Мая, ти не можеш да им помогнеш, ако сами не се разберат. Каквото и да правиш, всичко зависи от тях двамата. Доколко могат да си простят и да започнат всичко отново без съмнения един спрямо друг.

– Съвсем нищо ли? – Мая го погледна отчаяно в очите.

– Да, – въздъхна тежко Сашо. – Но трябва да внимаваме ние, да не правим така утре, когато имаме свое семейство, дом и деца.

От последната стъпка зависи победата

imagesПътят е изпълнен с много опасности. Няма по-застрашено място от това, което лежи пред самите врати на Небесния Град.

Там се намира Замъка на Съмненията и почвата  със своето омайване приспива уморения пътник, а това може да се окаже фатално за него.

Там, където пред погледа ни се откриват с пълната си красота Небесните Висоти, портите на ада стават по-настойчиви, изстрелват смъртоносна отрова.

„Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем“. “ „Така тичайте, щото да я получите(наградата)“.

Задкулисна дипломация

indexБългарите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.

Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните  граници  на  Балканите.

Царят  го  одобри,  но  същевременно  изрази съмнение:

– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?

– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.

– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.

Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:

– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.

Много по-интересна  е реакцията на  княз  А. М.  Горчаков, който бе  шеф на  руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди  на  Игнатиев:

„Договорът  да  има  характер  на  обикновен  прелиминарен протокол“.

Очевидно  руският  канцлер  продължаваше  стриктно  да  се  придържа  към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.

Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна  освободителна  война,  увенчана  с  публично  огласения  триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.

Естествено българите приеха всичко това  с  възторг  и  дълбока,  искрена  благодарност  към  Освободителката,  което  даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.

Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.

Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна,  но  печалните  последици  за  българите  щяха да  изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.

Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
–  Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.

Независимо от Горчаковия тактически  замисъл  барон  А.  Г.  Жомини  споделя  пред  Н.  К.  Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.

Истинската вяра

imagesРядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.

Когато я попитали:

– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?

С обичайната си жизненост тя отговорила:

– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.

Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.

Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.

Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.

Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.