Posts Tagged ‘съмнение’
сряда, февруари 3rd, 2021
Веднъж Безумието покани приятелите си на чай. Всички дойдоха. Беше забавно. Пяха, скачаха и танцуваха.
След като изядоха тортата Безумието предложи:
– Хайде да играем на криеница. Ще броя до 20, а вие се крийте. Първият, който намеря, ще застане на моето място и т.н.
Всички се съгласиха освен Страхът и Мързелът.
– Едно, две, три, …. – започна да брои Безумието.
Паниката се скри на първото място, което ѝ попадна. Радостта изтича в градината. Тъгата заплака, като си мислеше колко е безпомощна в живота.
Завистта се прилепи към Ликуването и се скри зад една висока скала.
Безумието привършваше с броенето. Отчаянието загуби надежда, че може да се скрие някъде.
– Двадесет, – изкрещя Безумието. – Тръгвам да ви търся.
Любопитството бе намерено първо, защото надникна от скривалището си, за да види, кой пръв ще бъде открит.
Безумието видя Съмнението висящо на оградата, чудейки се от коя страна да ѝ застане.
Всички бяха намерени. Тогава Любопитството попита:
– А къде е Любовта?
Започнаха да я търсят.
Безумието тичаше напред и назад, докато попадна в една градина с рози. Нещо шумолеше в храстите.
Безумието внимателно раздалечи стеблата на цветята и чу вик.
– О, оооооооо ….!
Това беше Любовта. Тръните бяха извадили очите ѝ.
Безумието побърза да се добере до нея. Когато стигна до Любовта, падна на колене и започна да се моли:
– Прости ми. Позволи ми да остана завинаги с теб.
Любовта се съгласи.
Оттогава сляпата Любов и Безумието вървят заедно.
Tags: безумие, градина, колене, криеница, любов, любопитство, място, надежда, ограда, очи, паника, приятел, скала, скривалище, страна, страх, съмнение, торта, трън, тъга, храст
Posted in приказка | Коментарите са изключени за Любовта и Безумието
вторник, януари 14th, 2020
Слънцето грееше и излъчваше топлина, макар че бяхме още януари.
Днешния ден бе почивен, но в душата на Захари Спасов се таеше напрежение. Той бе излязъл да се разсее и поразвлече.
В парка срещна приятеля си Григор Смеянов.
– В какво време живеем само, – въздъхна тежко Захари. – Нервите ни са изпънати, като струни на музикален инструмент, до край и всеки момент могат да се скъсат.
– Откакто изобретиха електронните часовници много неща се измениха, – скептично додаде Григор.
– Че какво ни пречат часовниците? – попита Захари.
– Сега ние отделяме много време на умните си часовници, смартфоните и лаптопите си. Темпът на животът ни е станал по-бърз. Даже нашето „спокойно“ ходене се ускорява, – поясни Григор.
– Това е вярно особено за градовете, – съгласи се Захари, – а това оказва негативно влияние на здравето ни.
– Знаеш ли, – Григор вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре, – един професор бе казал, че ние се движим бързо и все по-бързо. И отношенията помежду ни са такива. Това енергично движение ни кара да мислим, че всичко може да стане веднага, на момента.
– Може ли изобщо да се контролира времето? – попита изпълнен със съмнение Захари.
– Тайната за управлението на продължителността за извършване на нещо, не се състои в това да се забързват нещата или да се забавят, – загадъчно се усмихна Григор.
– Тогава в какво? – очите на Захари искряха от любопитство.
– Единствено в пребъдването в Бога.
– Какво означава това? – недоумяваше Захари.
– Това е да прекараш повече време с Господа, – обясни Григор. – Този, Който ни е формирал, знае нашите цели и планове, най-добре може да ни упъти към най-добрият вариант.
– Тогава какво да правим? – Захари повдигна отчаяно рамене.
– Нашето време на земята не е вечно. И все пак ние можем да го управляваме разумно, не от гледна точка на часовника, но като даваме всеки ден на Бога. С Него ще бъдем навреме, сега и завинаги. Така и Моисей ни съветва да се обърнем с молба към Господа: „Научи ни да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце“.
Tags: Бог, вариант, влияние, време, Господ, град, движение, ден, душа, живот, здраве, земя, инструмент, край, лаптоп, любопитство, молба, момент, напрежение, нерви, отношения, очи, парк, план, показалец, приятел, продължителност, професор, рамене, ръка, Слънце, смартфон, струни, съмнение, сърце, тайна, темп, топлина, точка, управление, цел, часовник
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Може ли да контролираме времето си
четвъртък, ноември 21st, 2019
Тази сутрин персонала на църквата бе сериозно напрегнат. Бе им съобщено:
– Ще бъдете „обучавани“ как да реагирате, ако хора с оръжия нахлуят в църквата. Един полицай известно време ще ни говори, как да защитаваме себе си и околните в такива ситуации.
– Мисля, че това е отлична идея, – подхвърли Николай.
– Не очаквам, че някога такива хора ще нахлуят в църквата или ще попаднем в подобна ситуация, – изказа съмненията си на глас леля Дора.
– Надявам се това да не стане, – примирено добави Николай, – но защо да не бъдем подготвени? Да си готов в подобно затруднение, е необходимо от наша страна и трябва да се действа навреме.
– Ние трябва да сме уверени, че нашата система за сигурност е каквато трябва, – добави без много емоции Христо, – за да можем да защитим всеки ако се наложи.
– А какво ще кажете за нашето духовно същество? – усмихна се загадъчно Продан. – Как да осигурим защита на нашата духовна система?
– Исус ни показа пътя към духовната сигурност, – отбеляза Максим. – Единственото, което трябва да направим, е да го следваме. Да правим това, което Той е правил, да обичаме с Неговата любов, да живеем и служим подражавайки Му.
– Когато изберем Исус, животът ни не винаги ще бъде лесен, – обади се Митко, младо голобрадо момче, – ще имаме борби и стълкновения.
– Да, но това е живот, в който почитаме Бога, – възрази Стоян.
– В света всеки от нас разчита на определена система за безопасност, смятайки че тя е включена към мощен източни на енергия, който в същност е съвсем нищожен, – намеси се Георги, един от дяконите в църквата.
– Какво искаш да кажеш с това? – неразбирайки повдигна рамене Митко.
– Припомни си историята за богатия младеж, който смяташе, че „всичко е опазил от младостта си“ и с това си е обезпечил вечността.
– Към какъв източник на енергия и как да се включим тогава, за да бъдем в духовна безопасност? – попита Митко.
– Исус каза: „Елате и Ме следвайте!“ – поясни Георги.
Tags: безопасност, Бог, борба, вечност, глас, дякон, емоция, енергия, живот, затруднение, идея, източник, история, Исус, леля, любов, младеж, младост, момче, оръжие, персонал, полицай, път, рамене, свят, сигурност, система, ситуация, страна, стълкновение, сутрин, съмнение, същество, същност, хора, църква
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Сигурна система за безопасност
неделя, юли 28th, 2019
Бързо се спускаха през нощта с 200 мили в час. Миро бе опитен пилот. Той обичаше всяка част на тази метална двумоторна птица. Не веднъж я бе разглобявал, смазвал и сменял износените части с нови.
Независимо от положението, Миро се усмихваше и изведнъж възкликна:
– Ей, Тома, нима това не е страхотно?
Спътникът му мълчеше. Докато самолетът бързо пропадаше в облачното още не разсъмнало се небе, Тома се опитваше да си спомни всеки Библейски стих за случая, но сякаш някой бе изтрил паметта му. След това премина към изповед на всяко нещо, което неправилно бе извършил до сега в живота си.
А Миро сякаш не бе в критична ситуация. Той си подсвиркваше и си пееше, все едно караше колело в парка.
Тома погледна с копнеж през илюминатора, но бялата пелена на мъглата плътно бе обвила машината и нищо не се виждаше.
Освен мъглата през невидими пукнатини се процеждаше вледеняващ страх, който се подчертаваше невидимото и неизвестното.
Тома целия се тресеше, а в ума му страхът шептеше:
– Ами ако …. какво ще стане?
Това освободи парализираща отрова в Тома и не след дълго съмнението започна да притъпява зрението му.
Станеш ли жертва на такава атака, страхът не проявява никаква милост. Скрит в сенките на всеки възможен ъгъл, той заплашва да отрови вътрешния ти свят и външния ти баланс.
Страхът дебне уязвимия момент и след това избира ключалка, която пази сигурността ти. Щом влезе вътре, бързо се превръща в двигател на оформящата се психическа бъркотия. Прогнозата за възстановяването не е никак радостна.
Но 27 Псалм съдържа необичайно ефективен антидот:
„Господ е светлина моя и избавител мой. От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми. От кого ще се уплаша?“
И накрая затръшваш вратата пред лицето на страха и му казваш:
– „Сърцето ми няма да се уплаши …… И тогава ще имам увереност“.
Възможно ли е сега студеното облачно време да помрачи твоите хоризонти? Тогава дай място на Господа и се отпуснете за промяната.
Бог никога не пропуска писта, когато има ужасна мъгла. Но си сложи предпазен колан, приятелю, защото кацането може да стане малко грубичко.
Tags: антидот, атака, баланс, Бог, бъркотия, врата, време, възстановяване, Господ, двигател, жертва, живот, зрение, изповед, илюминатор, кацане, ключалка, колан, колело, копнеж, лице, машина, мили, милост, момент, мъгла, място, небе, нощ, отрова, памет, парк, пелена, пилот, писта, положение, приятел, прогноза, промяна, псалм, птица, пукнатина, самолет, светлина, свят, сигурност, сила, ситуация, случай, спътник, стих, страх, съмнение, сърце, сянка, увереност, ум, хоризонт, час, част, ъгъл
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Страхът
сряда, юли 17th, 2019
Марта бе възрастна жена. Тя обичаше да се разхожда по морския бряг и да е наслаждава на морския бриз.
При разходките си хранеше чайките. Птиците се научиха и я очакваха в определено време на ежедневните ѝ места за разходка.
Един ден Марта падна от висока скала. Когато се опита да стане разбра, че е счупила крак и ръка и изобщо няма да може да се изправи.
Много скоро до нея застана една чайка. Тя нещо каза на непознатия си език и отлетя.
Птицата се насочи към къщата на Марта, кацна на перваза на прозореца и започна да го блъска с крилете си и да чука по него с клюна си.
Това необичайно поведение на чайката привлече вниманието на сестрата на Марта – Евгения.
Жената се досети, че птицата иска да я отведе някъде и покорно, макар и с малко съмнение, тръгна след нея.
Когато стигна до скалата, Евгения видя сестра си и извика:
– Марта! Добре ли си?
– Как ме намери?
– Тази чайка така силно биеше с крилете и клюна си по прозореца, че щеше да го счупи. След като излязох, тя полетя напред и спря, докато не тръгнах след нея не ме остави намира.
– Милата, – усмихна се Марта и погледна нежно към чайката.
Така благодарната чайка спаси благодетелката си.
Tags: благодетелка, бриз, бряг, внимание, време, език, жена, клюн, крила, къща, място, перваз, поведение, прозорец, птица, разходка, ръка, сестра, скалакрак, съмнение, чайка
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Благодарност