Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.

Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.

Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.

В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.

В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.

Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.

В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му  да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.

Розмаринът придава на месото дивечов аромат.

Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.

Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.

Те бяха стари приятели, свързваше ги едно страшно минало. И двамата бяха прекарали в „Маутхаузен“. Там бяха оцелели между купища ходещи скелети.

– Помниш ли, – каза с тъга Петър, – бяхме се превърнали в странен вид добитък. Газехме боси по снега.

– Телата ни се бяха превърнали в нещо наподобяващо на човек, изгубил формата си, – добави Сандро.

– Болките от глада в стомаха, болестите, отсъствието на човешко отношение, – наведе глава Петър, – всичко това отекваше в телата ни. Не беше лесно да се издигнеш над собствените си останки.

– През ден бях започнал да мисля за самоубийство, – изкриви устни в някаква бегла усмивка Сандро. – За мен това беше начин на освобождение. Смъртта беше спасението ми.

– Хитлер беше психично болен и давеше всички ни в ужасите на болния си разсъдък. Съществуваше само един начин да се отървем от тези чудовищни жестокости, трябваше да умрем или ние , или той.

– Не можех да понасям прекрасния живот, в който имаше слънце, дървета, птичи песни, всичко това ми вдъхваше ужас. Взех един остър камък от кариерата, където работехме и си прерязах вените. Някой беше ме видял и те бе извикал. Не знам как тогава ме спаси и излекува. Помниш ли какво ми каза след това?

– Да, – засмя се Петър. – Каквото и да става, дори до гуша да сме натикани в лайна, колкото и да ни унижават и да ни смятат най-долната класа роби, животът си е наш.

– Този живот съвсем не беше хубав, ала беше моят живот и никой не можеше да ми го отнеме, – каза Сандро. – Едва тогава, го разбра, когато ми се накара хубаво.

– Добре стана, Сандро, че Хитлер умря преди нас, но колко много зло остави, а колко много болка и мъка остави в сърцето ми.

– Знаеш ли, – каза Сандро, – понякога сънувам, че са спечелили войната и се събуждам целия облян в пот.

Петър го потупа по рамото и му се усмихна:

– Нали оцеляхме, сега е времето да се порадваме на живота. Само този, който не е минал през ада, в който бяхме, не може да оцени щастието да бъдеш жив.

Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хора с чувствителни стомаси, включително и при случаите на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези свойства на ментата са свързани със способността ѝ да успокоява мускулите.

Тя е потенциален антираков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерапен, е в изобилно количество в маслото от мента. При изследвания с животни се е оказало, че може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.

Маслото от мента действа антимикробно. То спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.

Ментата съдържа субстанцията rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма.

Ментата блокира продукцията на някои възпалителни химикали. Тя е богат източник на традиционни нутриенти, манган, витамин С и А, последният, от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. Витамин С и бета каротин играят роля за намаляване риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий, калций.

Помага при главобилие и зъбобол, правят се гъргари. Смята се, че ароматът на ментата засилва мозъчната дейност. Бъдете внимателни, някои хора са алергични към аромата на ментата!

Ментата се използва при производството на сладка, конфитюри, шоколад. Също така добре подправя салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси.

Прясната мента трябва да се съхранява в хладилник в хартиена кърпа.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Уникалните лечебни свойства на канелата идват от три основни типа етерични масла, съдържащи се в нейната кора.

Общо казано ползата от канелата се изразява в следното:

Антисъсирващо действие. Синемалдехидът е добре изследван за неговото въздействие върху кръвните тромбоцити. Той помага да се предотврати тяхното нежелано съсирване.

Възможността на канелата за намаляване изпускането на арахидонова киселина от клетъчните мембрани я слага в категорията на антивъзпалителните храни.

Канелата има способност да помага спирането и развитието, както на бактерии, така и на гъби, включително и често проблемните дрожди Кандита.

Канелата контролира кръвната захар. Подправянето на високо карбохидратна храна с канела може да помогне за намаляване на кръвната захар. Канелата забавя скоростта, с която се изпразва стомаха след хранене, което води до по-малко покачване на кръвната захар след хранене.

Канеленият мирис повишава мозъчната дейност.

Съдържанието на калций и фибри в канелата подобряват здравето на дебелото черво и осигуряват защита от сърдечни заболявания.

Канелата е известна в медицината, особено в китайската с нейните качества на затопляне и сгряване. Поради тази причина, се използва като помощно средство при настинка или грип и помага за сгряване, особено при смесване с чай.

Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка. В малки количества може да се използва като подправка на агнешко и птиче месо.

Тя се използва за подобряване вкуса на греяното вино, на кафето на зърна, в традиционните коледни сладки, в компоти, сладки супи, ястия от агнешко месо.

Има два основни вида канела цейлонска, тя е червеникавокафява и китайска, която е сивокафеникава и по-слабо търсена на пазара.

Канела може да се купи под формата на пръчици или на прах. Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канеления прах, който е доста по-силно ароматизиран.

Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен съд на хладно, тъмно и сухо място. Канелата на прах издържа около шест месеца, а канелените пръчици остават свежи за повече от една година.

За увеличаване срока на годност на канелата помага съхраняването ѝ в хладилник.