Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……

За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.

За създаването на картината „Иван Грозни и неговия син“ Иля Репин е бил вдъхновен от няколко събития.
Първото събитие е убийството на цар Александър II от бомба.
Второто е посещението, в същата година, на концерт на Римски Корсаков, където художникът бил впечатлен от сюитата „Антар“, която го вдъхновила да предаде това настроение на платно.
Финалния стимул за Репин станало посещението на корида в Испания, след което той написал в дневника си: „Нещастие, истинска смърт, убийства и кръв пораждат сила …  И аз заразен вероятно от тази кървавост, при пристигането си у дома, веднага се захванах да рисувам кървавата сцена“.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

Както знаете, обичайния човешки мързел се явява много сериозен стимул за прогреса. Например, за тези, които често забравят да полеят цветята, бяха измислени няколко варианта на саксии с автоматично поливане.
Но има любители на флората, които не искат да се докосват дори до пръстта в саксията.  Именно за тях е създадена компютърна саксия, която напълно съответства на израза: „Натисни бутона и ще има резултат“.
Всичко, което трябва да направите, за да имате красиви цветя е да поставите специален патрон, съдържащ необходимите компоненти за растежа на растението, също и 4 батерийки тип АА и да напълните резервоара с вода.
В бъдеще собственика на такава саксия само трябва да следи показателите, относно това, кога да долее вода в резервоара или да сменят батериите.