Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.

Тази дума има френски произход и се превежда като „сдъвкана хартия“.

Материалът е образуван от смес на влакна и свързващи инградиенти.

От папиемаше се правят манекени, играчки, маски, сувенири, дори и мебели. Професионалистите правят от него удивителни неща, които могат да се запазят векове, без да загубят своята привлекателност.

За родина на папиемаше се смята Китай, където при разкопки са намерени военни доспехи, направени от този материал.

Още през втори век до нашата ера, такива брони са защитавали войните от стрели или удари от меч.

От Китай папиемаше попаднал в Япония и Персия, а от там в средата на 17 век се появил и в Европа.
Особена популярност новият материал е придобил във Франция, от където се появило и неговото съвременно название.

Първоначално от папиемаше са правели кукли.

Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.

Зелената салата в пакети може да доведе до хранителни отравяния и средство за разпространение на салмонелата.

Бактериите на салмонелата отлично се размножават във влажна среда, а такава им предоставя опаковката.

По време на експеримента се установило, че бактериите активно се размножават и в хладилника.

Осен това по време на пакетирането салатните листа често се разделят на части, за да се подобри опаковането на продукта. Така минерали, полезни захари и протеини се отделят със сока, отделящ се от салатата, поради което тя губи много полезни свойства.

Числеността на бактериите на салмонелата, се увеличава десет пъти за пет дни ако се съхранява в пакет или хладилник.

За да се избегнат хранителните разстройства, учените съветват да се използва зелена салата в деня на покупката или най-много на следващия ден.

Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.