Леля Веска доброволно бе поела ангажимента да се грижи за градинката пред църквата. И това съвсем не беше случайно.

Тя внимателно наблюдаваше хората, които минаваха от там. Веднага усещаше дали някой е весел или тъжен.

Когато виждаше, че човек е мрачен, унил, загрижен или обезсърчен си казваше:

„Каква ли болка и мъка го гнетят?“

А след това тя навеждаше глава над цветята, за които се грижеше и тихо шепнеше:

– Боже, отнеми товара му и му дай Твоят мир. Погрижи се за него и не го оставяй в бедата му. Дай му изходен път…. Амин“.

Веднъж в църквата влезе един господин. Той бе добре облечен, може да се каже дори много луксозно, сякаш беше слязъл от кориците на някое списание. Уплашено се оглеждаше и не знаеше към кого да се обърне.

До него се приближи Петър и го попита:

– Господине, мога ли с нещо да ви помогна?

– Не знам как да ви обясня, – започна смутено мъжът. – цяла седмица работата ми, бизнеса, всичко се обърка. Бях много отчаян. Бях решил да сложа край на живота си …. и изведнъж минах край вашата църква ….. и сякаш някой помете болката и мъката ми, светъл лъч заигра пред очите ми и аз се обнадеждих.

– Как мислите, кой се е намесил в живота ви? – попита Петър.

– Знаете ли? – започна неуверено мъжът. – Аз съм атеист и не вярвам в Бога. Но това, което преживях …… преобърна живота ми……

– И сега смятате ли, че има Бог? – погледна го изпитателно Петър.

– По-рано си казвах, че има някаква сила, но…..

– Но?

– Влязох в църквата, за да разбера истината, – каза по-уверено мъжът.

– Заповядайте, седнете, – покани го Петър. – След малко пастирът ни ще говори по Библията, може би тогава ще ви се изяснят някои неща.

– Да, благодаря, – каза мъжът, – ще слушам внимателно.

Когато пастирът застана на амвона, поздрави и започна да говори.

– В последно време забелязвам, че молитвеният живот на християните в нашата църква е станал рутинен. Молим се за едни и същи приятели, роднини и лични нужди. Тези дни забелязах леля Веска навела глава над цветята и се моли. Помислих си: „Колко грижовна е тази жена, дори за цветята се моли“.

Приближих я и ѝ казах:

„Бог се грижи за тях, не се тревожи!“

„Аз не за цветята, – каза тя смутено.“

„А за кого?“

„Вижте колко хора минават от тук. Някои са весели, но повечето са унили, тъжни и нещастни ….. И аз се моля Бог да ги освободи от товара им и да им даде изходен път“.

Постъпката на тази жена ме вдъхнови. И реших да се моля за някой човек, дори да него познавам. За него може да съм прочел във вестника или просто да съм го срещнал на улицата. Така повече хора ще почувстват Божието присъствие в живота си…..

След като свърши службата мъжът, който бе говорил с Петър преди това, дойде до него, потупа го рамото и каза:

– Разбрах! Благодаря, че ме поканихте. Пак ще дойда.

Още през 1959 г. в американско научно списани била изказана хипотезата, че може да се получи домат, който да съдържа никотин.

Такъв домат е отглеждал Омир в анимационния сериал „Семейство Симпсън“, който бил наречен „томак“.

През 2003 г. почитателят на сериала Роб Баур наистина отгледал реален томак. Пробите показали наличие на никотин в листата му.

Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.

За производството на хартия ежегодно се използват десетки тона дървета, а те са „белите дробове“ на нашата планета. За това намаляване на употребата на дървета е от съществено значение за нашето съществуване. Рециклирането е само частично решение на проблема.

Една група от учени от Университета Шандонг (Китай), Калифорнийския университет  в Ривърсайд и Националната лаборатория Лорънс (САЩ) е разработила нов тип хартия за многократна употреба, на която можете да пишете с помощта на светлинни вълни.

В тази хартия се използват специални наночастици които могат да променят цвета си под въздействието на ултравиолетовата част на светлинния спектър. Тънкото покритие съдържащо тези наночастици, може да се нанесе на повърхността на всеки материал.

Изтриването на написаното върху такава хартия става чрез нагряването ѝ до температура от 120 градуса по Целзий.

Това е разработка на нов клас фотографски материал, който променя цвета си при излагане на светлина.

Изобретението има много предимства за икономиката и околната среда. То ще елиминира необходимостта от утилизация и рециклиране на милиони тонове отпадъчна хартия.

Тази хартия е отлично решение, ако информацията върху нея е за кратък период от време, като в чернови, вестници или списания.

Тя може да се използва за писане на ръка, използвайки особена светлинна писалка, така също и на светлинни принтери, специално създадени за този вид хартия.

Презаписващата хартия може да бъде успешно използвана за изготвянето на вестници, списания, плакати и други печатни информационни материали, на които има малък срок на актуалност.

Освен това хартията може да се използва и в други области. Например в различни датчици, стикери със срок на годност на продуктите и други.

Тайната на личната промяна не е в силата на волята, а в познаването на истината. Всеки от нас трябва да се изправи пред истината относно себе си, взаимоотношенията си и собствения си характер, ако наистина иска нещо да промени в живота си.

Защо е необходимо да научим истината? Защото тя може да промени живота ни.

Зад всеки самоунищожителен навик в живота ни лежи лъжа.

Какво точно е истина?

Това, което вие мислите, че е, това, което другите казват или това, което Бог е казал в Словото Си?

Исус е истината, неговото Слово е истина, Библията е Словото, следователно Библията е истината.

Не това, което казват по телевизията, не това, което пишат по вестници и списание, а това, което казва Бог е истина.

Божието Слово ни разкрива, как да се върнем към живота, за който сме били предназначени, а след това ни показва как да останем в Божия път.

Промяната изисква изучаване на истината, за това ни е необходимо да отделяме ежедневно време за изучаване на Божието Слово.

Ако изграждате живота си върху лъжи, заблуди, полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато застанете пред истината и се съобразите с нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.