Мракът се сгъстяваше. Тази вечер луната не можа да пробие облаците и всичко изглеждаше черно и подтискащо.
Хората отдавна вече спяха. В дома на Богдана беше тихо и спокойно. Махалото на стенния часовник отмерваше мъчително времето в тишината.
Богдана, стана от леглото и на пръсти се отправи към кухнята. Отчаяние и болка свиваха сърцето ѝ и тя не можеше да заспи. Отново бе разбрала за похожденията на съпруга си при някаква си Силвия.
– А беше ми обещал …. , – тихо изплака Богдана. – До кога?!
Беше му простила, а сега раната отново се бе разтворила и кървеше.
Преди ѝ бе споделил:
– Трудно ми е да ти обясня, …. но когато бях 14 годишен с приятели гледахме порно и от тогава не мога да се спра. Харесах ли жена веднага я събличах в ума си, а след това фантазиите ми се развихряха.
– Тогава защо се ожени за мен? – го бе попитала Богдана.
– Мислех, че като се събера с теб това ще престане. За мен ти бе съвършената, най-красива жена от всички, които бях срещал. Но, уви …
– Защо не отидеш на психиатър или в църквата, там могат да се помолят за освобождението ти, – беше го посъветвала Богдана.
– Срам ме е, как ще отида и ще разкажа всичко това…, – беше се възмутил тогава Стилян.
След това той обеща:
– Ще видиш, всичко ще се оправи. Ще се постарая. Няма да те огорчавам повече!
Но отново се бе случило. За кой ли пореден път.
За Богдана всяка надежда се бе стопила. Оставаше ѝ само едно и тя падна на колене и призова Господа. Плачейки изказа цялата си мъка натрупала се в сърцето ѝ. Накрая попита:
– Боже, какво да правя? Не мога да продължавам така да живея. Какво мога да направя за него?
Тих и нежен глас ѝ отговори:
– Обичай го!
– Но, Господи, аз му прощавам ….. и то не един или два пъти, а той продължава да ме наранява, като ме отхвърля …
– Обичай го! – настоя с много обич гласът.
– Но как да го обичам?
– Както Аз ви обичам. Любовта дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.
– Боже, толкова ми е трудно …. да направя това….. Помогни ми!
Невидимата Божия ръка изтри сълзите ѝ, а в душата ѝ настана мир. Богдана се изправи. Тя можеше вече не само да прощава, но и да обича въпреки всичко ….
