Архив за етикет: слово

Любящият и милостив Бог

indexИсус се роди на земята, за да разберем, че на Бог не му е все едно как живеем, в какво вярваме и как умираме.

Разбира се, Бог може да ни каже това и по друг начин. Той говори постоянно чрез страниците на Стария завет и чрез живота на Своя народ.

Бог е прогласил Своята любов към нас чрез Писанията.

Но Исус Христос е живото Слово. Чрез своя живот, смърт и възкресение Исус е показал Божията любов към нас. Тя е толкова голяма, че ние не можем да се усъмним в нея.

Апостол Павел е написал: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“.

Всеки път, когато хранеше гладните Исус казва: „Аз съм хляба на живота“. Когато изцеляваше страдащите, Той казва: „Боли ме, когато ви гледам как страдате“.

С всяка Своя стъпка, всяко извършено чудо и казано Слово Той примирява заблудения свят с любящия и състрадателен Бог.

Навременен дар

imagesСушата продължи доста дълго. Не само хората, но растенията и животните викаха към небето за влага. Ако продължаваше така, жива душа нямаше да остане по тези места.

Изведнъж небето побледня и се нажежи, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Това бе буря като никоя друга. В миг земята бе прах, а в следващия се образуваха езера.

Наоколо стана мокро и искрящо. Всичко бе залято от плътни струи вода. Дъждът носеше в себе си всякакви цветове, зелен като полето, син като небето, бел като агнето, жълт като глухарчето.

Мъжете паднаха на колене, вдигаха ръце към небето и прославяха Бог. Козите и овцете в кошарите също усетиха влагата. Пред очите на всички по живия плет от бодливи тръни се появиха пъпки и за един миг, по повелята на Всемогъщия, тези пъпки разцъфтяха.

Хората шептяха молитви изпълнени с благодарност към Бога. Елена благославяше мислено, докато тичаше през изливащия се порой към стаята си, за да взема една купа.

Изнесе купата навън, вдигнах я над главата си и запя високо молитвата си, докато вятърът удряше в лицето ѝ и бученето му я заглушаваше.

Купата се препълни, сърцето ѝ също. Тя чуваше как внуците ѝ се викаха един друг, докато подскачаха под дъжда, радостни и с леки сърца, каквито трябва да бъдат децата на техните години.

Гласовете им бяха заглъхнали. Децата бяха онемели, защото бяха станали свидетели на нечовешкото измъчване и убийство на майка им. Сега те бяха освободени, докато дъждът се изливаше върху тях.

По-късно Елена ги заведе при баща им и макар децата да се свиха при вида на страховития мъж. Когато баба им ги накара да го поздравят, баща им се разплака от благодарност, щом чу отново гласовете им. Може би сега и неговата вяра щеше да бъде възстановена от този дар, както бе станало с Елена и внуците ѝ.

Елена чуваше гласа на Бог навсякъде около себе си, но не се боеше.

– Може би трябва да се разтреперя от страх пред Всемогъщия и да се скрия от взора му, – каза си тя. –  Може би трябва да взема нож и да разрежа собствената си плът, за да залича миналите си деяния.

Не тя усещаше нещо друго в себе си.

– Сега разбирам, – усмихна се Елена, – че макар словото да е първото творение на Бог, мълчанието е близо до Неговия божествен дух. Молитвите, изречени в сърцето, без глас, са много по-силни от хилядите думи, които хората могат да крещят към небесата.

Възраждането на българския дух

indexПървата световна война завърши. Това бе поредната катастрофа за българския народ. Последва духовна разруха. Хората се почувстваха сломени, съкрушени и отчаяни. Появи се реална заплаха националната ценностна система да рухне.

Хората бяха смазани и разбити. У някои българи се зароди желание да изтръгнат народа от апатията и несигурността, да повдигнат българският дух, който бе запазил народа ни от унищожение.

Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски, жадуваше да види борбени и отстояващи правото си българи.

Днес в ръцете му бе попаднало интересно писмо. Почерка беше неравен, но четлив. Някакъв селянин му бе написал: „Трябва да отдадем почит на „големите българи“, които са ни направили народ, като Левски, Ботев, Каравелов ……“

– Това е чудесна идея, – каза си Омарчевски. – Трябва да се увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията.

И той реши да внесе в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина.

Омарчевски се срещна с професор Боян Пенев и двамата дълго обсъждаха този въпрос. Пенев беше от хората, на които тази идея не му бе чужда.

– А защо да не се обяви за празник по този повод? – попита Омарчевски.

– Как мислиш добре ли ще звучи „Празник на народните будители“? – професорът погледна възторжено събеседника си. – Този ще бъде ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България.

– Нека плеадата на будителите започне с Паисий Хилендарски, да преминава през книжовници и заможни българи, вложили сили и средства в създаването на училища и църкви в подкрепа на вярата. Сред будителите нека бъдат и десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България.

След това неусетно дойде денят, в който Омарчевски застана пред Народното събрание, за да изложи мотивите за празника. Гласът му звучеше тържествено и внушително:

– Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си…

Никой в залата не можеше да отрече това.

– Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.

Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.

Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – …

Болката, че са изтървали младежта, замъгли очите на мнозина от седящите.

– Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.

От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България……

Всички го слушаха съсредоточено и внимателно. Не едно родолюбиво сърце трепна при този призив. Всички бяха единодушни, че това е необходимо за възраждането на българския дух.

Сред най-популярните български народни будители бяха признати Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излезе с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември бе определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

Цар Борис III подписа закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.

Така 1 ноември бе обявен за официален народен празник в чест и памет на заслужилите българи.

Наслаждавайте се на най-доброто

indexКогато сатана се опита да изкуши Исус в началото на Неговото служение, той му е предложи същите неща, каквито предлага и на нас днес.

Първото изкушение е свързано с желанието да притежаваме повече материални блага.

Исус бе постил 40 дни, а сатана се опита да се възползва от това, че Той е гладен, подбуждайки Го да превърне камъните в хлябове чрез свръхсила.

Но Исус му отговори: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Разбира се, хлябът е важен за нас, но не е по-важен от всичко на света, както си мисли сатана. В живота има място за удоволствия и за почивка, но те не са от първа необходимост.

Ние се нуждаем от пари, но тези пари трябва да служат на нас, а не ние на тях.

Исая казва: „Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Наслаждавайте се на изобилието, което ви изпраща Бог, както материално, така и духовно. Но особено ценете тази радост, която идва от Бога.

Сатана ще ви предложи всичко вместо тази радост, но вие недейте се съгласява!

Благоденствието гарантира завета

imagesЗащо Бог ни дава възможност да преуспяваме? За да можем да гледаме телевизор с по-голям екран? Или да си купим най-хубавите къщи и най-скъпите коли?

Ето каква е Божията цел за процъфтяването ни, да утвърди Божия завет на земята и да осигури помощ за нуждаещите се.

Някои биха казали: „Но нали Исус беше беден и Той се чувстваше добре така“?

Това е нелепо. Навсякъде в Стария завет Бог обещава материални благословения на всички, които ходят непорочно и праведно пред Него. Ако Бог не е благославял Исус финансово,Той ще наруши Своето Слово.

Исус никога не се е стремял да изгради световна империя. Но това не означава, че Той е бил беден. Това показва, че Исус е бил най-големият дарител на тази земя и ние трябва да следваме неговия пример.

Ако започнем да даваме и вземем присърце финансовите нужди на хората, по-лесно ще спечелим сърцата им.

Как мислите, какво ще се случи в сърцата на хора умиращи от глад, ако им изпратите самолет пълен с храна, дрехи и медикаменти в името на Исус и Неговата любов? Сърцата на тези хора ще станат меки. Те ще бъдат отворени, за да чуят за Исус.

Не позволявайте някой да ви заблуждава, че процъфтяването е лошо нещо. Забогатяването не е лошо, когато помага на хората да избегнат ада и отидат на небето.

Забравете за вашите малки нужди. Погледнете наоколо. Започнете да мислите как да запълните потребностите на другите, как да утвърдите и изпълните Божия завет на земята.

Твърдо стойте във вярата и се пригответе за още по-големи  благосъстояние и процъфтяване.