Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Свещеник посещаваш престъпниците в затвора влязъл в камерата на един крадец рецидивист.
– Не падай духом, сине мой! Когато те пуснат, аз ще се постарая да ти помогна….
– Благодаря ти, отче, – казал развълнувано крадецът. – Но това не ви е по силите. Кражбата е сложна работа. За нея се иска много практика и специална подготовка.

Да израстнеш в християнски дом е голямо благословение, но това не те прави християнин. Активното участие в младежка група, посещаването на християнско училище, старанието да бъдеш „много добър“, могат да спомогнат да станеш християнин, но това не е всичко.

Деси отново бе преживяла поредната раздяла с момче. тя не можеше да преодолее влечението си към момчетата и секса с тях, въпреки че ходеше на църква и участваше в мероприятията ѝ. След всяка приключила връзка тя се чувстваше излъгана и изоставена.

Вчера се опита да обясни на приятелката си какво се случва с нея. Докато разказваше за поредната раздяла, сълзите ѝ се стичаха по лицето. Явно болката беше много силна. Беше опитала всичко: четене на Библията, налагане на някакви граници при среща с момчета, …… и въпреки всичко се проваляше.

– Деси, – погледна я съчувствено приятелката ѝ и я докосна по рамото, – можеш ли да си представиш, някой да ръководи църква и да няма лична връзка с Бога? Предполагам, че случая при теб е от подобно естество.

Деси се разплака още по-силно. Сълзите ѝ се изливаха като истински потоп.

– Искаш ли да се помолим заедно, – предложи приятелката ѝ.

– Да. – смело каза Деси и избърса очите си.

Тя нямаше вече какво да губи.

И те се помолиха.

През годините различни хора бяха посявали семена в сърцето на Деси. но това беше момента на нейното спасение.

Сега, когато тя се довери на Христос и прехвърли контрола на живота си върху Него, Неговият Святи Дух ще ѝ даде сили да се пребори с изкушението и ще ѝ помогне да заживее богоугоден живот.

Това, че човек може да работи осем часа без прекъсване, може да се мисли само там, където човек се се смята за малък винт към огромна машина.
Днес бизнесмените все повече разбират, че на работещите трябва да се дава почивка по време на работния процес. Така се появило кабинка на HAWORTH Calmspace.
Компанията HAWORTH е известна в целия свят с качеството на необичайни, но стилни и комфортни мебели. Новото кабинка Calmspace е създадено предимно за офиси. Но тази мебел е предназначена не за работа, а за почивка.
Всеки човек работещ в офис знае, че понякога посред работното време му се доспива. Тогава за каква продуктивност на работния процес можем да говорим тук? Вместо да се измъчва човек, не може ли малко да подремне. Десет – педнадесет минути са напълно достатъчни, за да си отдъхнем и да се върнем на работното място с подновени сили.
Тази кабинка може да се постави във офиса. Тя е защитена от външен звук и светлина. Такаче в нея, човек се чувства в пълен покой.

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“