Архив за етикет: светофар

Защо светът е цветен

Малката Люси бе много любопитна. Нейните „защо“ нямат край.

Днес дълго бе мълчала и това доста озадачи майка ѝ, но не бе за дълго.

– Защо светът е цветен? – попита малкото момиченце.

А, ето какво бе вълнувало малкото създание!

– В действителност няма цвят като такъв, има дължини на вълните, които мозъкът обработва. Цветът вече е създаден в мозъка, той е илюзия, – опита се компетентно да обясни бащата ѝ.

– Защо са необходими цветовете? Защо светът е нарисуван по този начин? Защо кръвта е червена, а не зелена…. – нестихващите „защо“ пак започнаха.

Баща на Люси се почеса по главата и поясни малко мъгляво:

– Това са просто настройките за обработка на дължината на вълната….

Детето отвори уста неразбиращо и преди да се появи следващия въпрос, бащата продължи:

– Параметърът се променя, както в редактор на снимки и цветовете на света се изместват … Може да се предположи, че първоначално е имало различни опции за оцветяване на света и цветовете са скочили произволно, всеки по свой начин. Изглежда за избора им и ние имаме вина….

– Какво е цвят? – Люси продължаваше да пита, тя нищо не бе разбрала от обясненията на баща си.

Този път баща ѝ се затрудни сериозно, но той продължи смело напред:

– Ако бе имал някакъв цвят, за да ми подскаже, че съм сменил променлива в компютъра, тогава щеше да ми е по-лесно.

Изведнъж го осени прозрение и той продължи:

– Цветът е свойството, което определя версията на обекта. Например да вземем една череша. Ако я видим в черно – бяло, няма да можем да определим кога са узрели плодовете ѝ. Само чрез боцкане, скубане, дъвчене, плюене… Цветът ни дава информация за промените в съзряването. Плодът преминава от зелено към червено.

Това бе много дълго и трудно смилаемо за Люси, но тя някак по свой начин си обясни нещата. Усмихна се и изказа своите заключения:

– Като при светофара. Ако човек не познава цветовете му, ще се удари лошо и може да умре.

– Да,…. И така може да се каже, – смънка бащата. – Предполагам, че цветовете са се появили, за да се разграничи степента на промяна на обекта, неговата зрялост.

В Люси напираха още въпроси: „Защо снегът е бял? Слънцето наистина ли е жълто?…“

Но като видя уморената физиономия на баща си, се отказа.

За днес стигаше. Утре може пак да попита.

Достойна постъпка

imagesПътят бе широк и хлъзгав след дъжда. На всичкото отгоре светофара сменяше много бързо зеленото с червено.

На единият тротоар стоеше възрастна двойка, която се крепеше едва едва.

Когато светна зелено, болните им и подути крака се затътриха по хлъзгавото шосе. Двамата старци напредваха прекалено бавно.

Зададе се компания от 10-11 души. Младежи на възраст между 17 и 20 години. Не изглеждаха много „интелигентни“.

Пиеха бира, пушеха, а един от тях свиреше на китара модните хитове на днешния ден.

Компанията шумно премина покрай възрастната двойка, която бавно се придвижваше.

Оставаха само още пет секунди и щеше да светне червеното око на светофара, а старците се намираха на средата на шосето.

Изведнъж един от групата на младежите, които бяха стигнали отсрещния тротоар извика:

– Момчета! – и посочи с ръка възрастната двойка, който безнадежно стояха на средата на пътя.

Като по команда, без да се уговарят допълнително, младежите се разположиха във верига от единия до другия тротоар. Така останаха, докато двамата старци извървяха останалата част от пътя до заветния тротоар.

Колите и от двете страни спряха. Шофьорите натискаха клаксоните нервно. Някои тях ги заплашваха:

– Хулигани, махнете се от пътя, че като сляза ще ви напердаша.

– Каква е тази демонстрация? Махайте се от там, да не заиграят юмруците.

Други просто се забавляваха:

– Голяма работа са.

– Само за миг спряха цялото движение.

– Браво!

Когато двойката възрастни хора стъпиха на отсрещния тротоар, групата младежи развалиха веригата и продължиха пътя си.

Достойна постъпка и съвсем осъзнато действие, нали?! И то от индивиди, които не вдъхват доверие и никой нищо добро не очаква от тях.

Внимавайте следващия път добре, когато преценявате другите около вас.

Умна пешеходна пътека

small-umnyy-peshehodnyy-perehodВ Лондон започна тестването на интелигентен пешеходен преход. Зебра с дължина 22 метра се състои от светодиоди, които сигнализират, когато пешеходците, велосипедистите или шофьорите трябва да се движат.

Зебрата автоматично се превръща в зелено. Тя може да се увеличи по ширина, в зависимост от броя на хората, които се разхождат по него. Новата система е разработена от застрахователната компания Direct Line.

Според разработчиците, новият пешеходен преход е създаден в съответствие със съвременните тенденции: често пешеходците не обръщат внимание на светофари, тъй като гледат към смартфоните си.

Умната зебра ще подчертае и пространството около ходещия пешеходец, което означава, че може да бъде в сляпата зоната на водача.

Ако дадено лице реши да пресече пътя, без да спазва правилата, знаците на кръстопът стават червени.

Защо футболните съдии имат червени и жълти картони

7153До края на 60-те футболните съдии нямали картони, а предупрежденията просто отбелязвали в тетрадка.

Анализирайки няколко скандала на международни мачове, свързани със езиковата бариера между играч и съдия, ръководителят на съдийския корпус на Световната купа Кен Астън поискал да направи системата  за наказания по-нагледна.

Решението се появило у него, когато пътувал с колата си и спрял на светофар.

Когато се прибрал в къщи споделил идеята с жена си, тя веднага я визуализирала изрязвайки от цветен картон жълти и червени картички.

Правилната лента

imagesБеше полунощ. Иван се въртеше неспокойно в леглото си. Явно сънуваше някакъв кошмар. Жена му постави ръка на челото му и тихо каза:

– Ваньо, събуди се!

Спящият мъж трепна и уплашен отвори очи.

– Сънуваш някакъв кошмар, – опита се да го успокои Даниела.

Когато дойде на себе си, Иван каза вече по-спокойно на жена си:

– За втори път сънувам едно и също нещо, – той млъкна, а в очите му се изписа ужас.

– Какво сънува? – попита Даниела.

– Карах автомобила ни в двупосочна улица и изведнъж от отсрещната лента една кола се насочва към мен.

– Пак си прекалил с екшъните, – усмихна се Даниела.

– Когато се огледах, – продължи Иван, без да обърне внимание на забележката на съпругата си, – забелязах, че този, който кара в неправилната лента съм аз.

Даниела повдигна изненадано рамене.

– Това не е обикновен сън, – каза Иван. – Спомням си, че когато шофирах в Англия, макар да знаех, че колите се движат в дясната лента, аз се обърках. Тогава приближих към една колона на светофара, видях, че пред мен е пълно с коли. Веднага разбрах грешката си и веднага обърнах.

– Но каква връзка има това със съня ти? – попита жена му.

Иван наведе глава и се замисли сериозно, изведнъж трепна и каза:

– Разбрах смисъла на съня си, – въздъхна дълбоко Иван.- Знаеш ли в колко много моменти от живота си, съм изразявал неверие? Просто Бог иска да се върна в правия път и да вървя в правилната посока.

– Вярно е, че в последно време отделяш повече време на бизнеса си и рядко се включваш в инициативите на домашната ни група, – каза Даниела.

– Трябва да вляза в правилната лента. Необходимо е да разсъждавам повече върху Словото, това ще ме приближи към Бога.