Малката Люси бе много любопитна. Нейните „защо“ нямат край.
Днес дълго бе мълчала и това доста озадачи майка ѝ, но не бе за дълго.
– Защо светът е цветен? – попита малкото момиченце.
А, ето какво бе вълнувало малкото създание!
– В действителност няма цвят като такъв, има дължини на вълните, които мозъкът обработва. Цветът вече е създаден в мозъка, той е илюзия, – опита се компетентно да обясни бащата ѝ.
– Защо са необходими цветовете? Защо светът е нарисуван по този начин? Защо кръвта е червена, а не зелена…. – нестихващите „защо“ пак започнаха.
Баща на Люси се почеса по главата и поясни малко мъгляво:
– Това са просто настройките за обработка на дължината на вълната….
Детето отвори уста неразбиращо и преди да се появи следващия въпрос, бащата продължи:
– Параметърът се променя, както в редактор на снимки и цветовете на света се изместват … Може да се предположи, че първоначално е имало различни опции за оцветяване на света и цветовете са скочили произволно, всеки по свой начин. Изглежда за избора им и ние имаме вина….
– Какво е цвят? – Люси продължаваше да пита, тя нищо не бе разбрала от обясненията на баща си.
Този път баща ѝ се затрудни сериозно, но той продължи смело напред:
– Ако бе имал някакъв цвят, за да ми подскаже, че съм сменил променлива в компютъра, тогава щеше да ми е по-лесно.
Изведнъж го осени прозрение и той продължи:
– Цветът е свойството, което определя версията на обекта. Например да вземем една череша. Ако я видим в черно – бяло, няма да можем да определим кога са узрели плодовете ѝ. Само чрез боцкане, скубане, дъвчене, плюене… Цветът ни дава информация за промените в съзряването. Плодът преминава от зелено към червено.
Това бе много дълго и трудно смилаемо за Люси, но тя някак по свой начин си обясни нещата. Усмихна се и изказа своите заключения:
– Като при светофара. Ако човек не познава цветовете му, ще се удари лошо и може да умре.
– Да,…. И така може да се каже, – смънка бащата. – Предполагам, че цветовете са се появили, за да се разграничи степента на промяна на обекта, неговата зрялост.
В Люси напираха още въпроси: „Защо снегът е бял? Слънцето наистина ли е жълто?…“
Но като видя уморената физиономия на баща си, се отказа.
За днес стигаше. Утре може пак да попита.
