Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.

Екип от учени са разработили микробна горивна клетка, която може да използва изхвърлените домати за производство на ток.

Учени от Пристънския университет изследвали необичаен източник на електроенергия – повредени и гнили домати.

Според техните изчисления, енергията от доматените отпадъци, набиращи се в щата Флорида за година, ще стигнат за 90 дни в атракционния парк Disney World.

Микробно горивната клетка използва бактерии, който окисляват меката част на дефектните зеленчуци.

Окислението, причинено от бактериите, освобождава електрони, който се фиксират в горивната клетка и се превръщат в източник на електроенергия.

Особена роля в процеса играе ликопен пигмент, който дава на доматите червения цвят. Именно той стимулира генерирането на електрически заряди.

Според учените, някои резултати от изследването, изглеждат в разрез със здравия разум.

Енергийната ефективност на микробното разлагане на доматите е равна, а понякога надминава чистите химични вещества, които се използват в галваничните елементи.

До този момент устройството от 10 милиграма доматени отпадъци създава 0,3 вата мощност.

Въпреки това, учените смятат, че тази електроенергия може да бъде увеличена.

През април 1918 г., стотици пруските войници видели мистериозен бял батальон в близост до Бетуни, Франция. Това се случило, когато един офицер разказвал на своята част, с приповдигнато настроение, че британците са победени.

Изведнъж за ръката го хванал лейтенанта и казал:

– Погледнете, капитане, голяма група конници идват към Бетуни от другата страна. Защо са облечени в бяло и яздят бели коне? Какво може да е това?

Пруските войници се обърнали да видят, как се приближава кавалерията излизаща от дим. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивна стрелба покосявала хората, а конниците облечени в бяло се придвижвали бавно.

Най-отпред яздел открояваща мъж, който имал меч на кръста си, а ръцете му били опрени на коня.

Изведнъж ужас и страх нападнал пруската войска и хората побегнали. Пруският капитан казал по-късно:

– Когато се появи тази тайнствена войска на страната на британците, аз разбрах, че сме загубили войната.

Хоуп Прайс, който описал тази история от Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт постановило национални дни на молитва.

Именно тези молитви изиграли своята роля и ангелите да се намесят на страната на британските войски.

Действията на управниците на всеки народ могат да привлекат Бог и ангелите му на помощ за благословение и съд.

Бетовен за първи път е използвал тромбон в Петата си симфония.

Смята се, че тромбона е изобретен през XV век и оттогава не се е изменил.

За популяризирането на този музикален инструмент са помогнали пътуващите ансамбли и оркестрите с духови инструменти, които давали представления в Европа.

Второто си раждане тромбонът дължи на джаза. Джазовите музиканти представили този музикален инструмент през 20 век в напълно нова роля.