Ръцете на Марта трепереха върху волана. Имаше нужда от още едно успокоително, но рискуваше да заспи на магистралата. В крайна сметка сегашното ѝ положение не беше нещо ново.

– Никога до сега не съм забременявала, – Марта нервно удряше по волана. – Винаги избирах труднодостъпни мъже. Целият ми живот ми е една поредица от необясними решения.

Тя много добре си спомняше, че двама терапевти бяха вдигнали ръце от нея. Те бяха се отчаяли от положението ѝ. Тя на пук на всичко успяваше да поддържа някакъе ритъм на живот си, въпреки самоунищожителното си поведение. Марта едва се крепеше на ръба, за да не рухне.

Сегашният ѝ терапевт бе жена. Връзката им се бе запазила, защото лекарката ѝ позволяваше да пропуска сеансите и да ѝ се обажда, когато има нужда. Марта имаше чувство, че това е единствения човек, който я разбира.

Трябваше да ѝ звънне. Терапевката ѝ не знаеше, че е бременна. Марта не ѝ бе казала и за паническите си пристъпи. С нея връзката ѝ се задържа четири години, но въпреки това на Марта ѝ бе трудно да иска помощ точно от нея.

– Депресията е слабост, а не заболяване, – обичаше да повтаря дядо ѝ. – Психиатрите са по-болни и от пациентите си.

Ако бе ходила като малка на терапевт, може би сега нямаше да има тези проблеми. Майка ѝ също не подкрепяше идеята за психотерапия:

– Помогнаха ли на баща ти, след като преживя онзи шок? А ми на сестра ми? Дори един от тези психотерапевти я прелъсти.

Марта си спомняше много ясно. Когато беше на двадесет и три години искаше да се самоубие. Тогава нито лекари, нито психолози можеха да овладеят променливите ѝ настроения. Не можаха да я освободят от кошмарите ѝ. Тя продължи да пие и да се хвърля безрасъдно в поредица от сексуални връзки.

Нощният пейзаж преминаваше от малки долини в хълмисти дъбови и борови гори. Марта долавяше плисъка на реката отляво. „Тече си на юг, – помисли си Марта, – както го е правела хилядолетия, нехаеща за човешката мъка“.

Искаше ѝ се да бъде силна, само заради детето, което носеше в утробата си. Няма значение, дали Стоян ще остане с нея.  Тя бе решила вече, че ще роди това дете и ще го отгледа.

Това беше живот и той трябваше да се запази. Може би това щеше да ѝ помогне да се пребори и със своите проблеми. До сега не се бе опълчвала, а се носеше по течението на живота. Време беше да се противопостави, тя знаеше, че ще трудно, но трябваше да победи, заради малкото, което растеше в нея.

Болката е доказателство, че нещо е нарушено в организма ни. Ако не познаваме тялото си, няма да можем правилни да го управляваме. От разбирането на процесите, ставащи в организма ни, ще зависи способността ни да подържаме здрав гръбначния си стълб и тялото си като цяло.
Нашият гръбначен стълб трябва да работим усилено през деня. Той изпълнява едновременно опорно-двигателна, защитна, нервно-разпределителна и амортизационна функция.
Чрез него се осъществяват почти цялото съзнателно и голяма част от подсъзнателното управление на организма.
Тъй като ние ходим изправени, то състоянието и функционирането на нашия гръбначен стълб зависи от ритъма, който определя редуването на упражнения и почивка.
Или казано по-просто, ние сме зависими от смяната на вертикална и хоризонтална позиция на тялото. Това се отразява в ежедневните колебания на гръбначния стълб, които са в границите на 2-3 сантиметра.
Тези отклонения се появят в резултат на водната циркулация в прешленните дискове. През нощта, когато спим, телесното тегло и мускулния тонус не оказва натиск върху гръбначните дискове.
Тогава дисковете имащи голяма ходрофилност, т.е. способност да абсорбират вода, насищат с вода и раздвижват прешлените един спрямо друг.
Сутринта се събуждаме бодри, благодарение на нощната работа на дисковете.

Да запомниш името на някой, с когото се запознаваш има голямо значение. Човек се чувства горд, когато го помнят и наричат по име. Запомнянето на имена, не е само вежливост, но дава големи възможности в контактите с хора, особено ако това се отнася до бизнес.
Ето четири начина, които могат да ви помогнат да запомните името на даден човек.
1. Когато ви представят човек, не забравяйте да произнесете името му на глас. Например, можете да кажете: „Приятно ми е, че се запознах с вас Петър Николов“. Вие имате оше един шанс да повторите името на човека, когато го представяте на свои приятели или познати.
2. Можете и да си създадете някакъв мнемонически код, който създава нужната ситуация за самото запомняне. В случая използвате следните начини: създаване на ритъм, записване, произнасяне на името по букви, дори от зад напред.
3. Използвайте името на човека, докато общувате с него, но не се увличайте да го правите често, защото името ще настройва неприятно слушателя и ще изглежда някак странно.
4. Направете асоциация между името на човека и някаква особена негова външна черта. Възможно е във външността му да няма нещо забележитело, тогава обърнете внимание на начина му на говорене, избора на думи и изрази.
Вярвам, че тези съвети ще ви помогнат да завържете нови познанства и ще разшири мрежата ви от приятели.

Изследователи от Университета на Бен Гурион решили да разберат как музиката влияе на шофьорите и ако наистина влияе, каква точно музика и как го прави.
Разделили участниците на групи. Дали им да наденат пулсометри и ги поставили в автомобили симулатори.
Оказало се, че тези, които карали без музика, по време на пътуването имали силно изменени на сърдечния ритъм. А тези, които слушали музика, сърдения им ритъм е останал същия.
От това изследователите заключили, че музиката успокоява и като следствие, притъпява бдителността. В резултат на това, шофьорите са по-склонни да станат като зомбита и следят знаците, но не и реалната пътна обстановка.
Освен това, музиката с честота 120-140 удара в минута, като техно, електронна, дъб-степ и т.н. е най-опасната.
Тези, които я слушат, показва ясна тенденция към безразсъдно и опасно шофиране, нарушаване на правилата по пътищата, включително и минаване на червен сигнал.

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.