Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.

Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.

Това не е често срещан спорт.

Само си представете как мъж пробягва разтояние с жена си на раменете. Това се случва сам във Финландия.

Двамата трябва да преодолеят различни препядствия. Жената заема доста неудобна поза. Краката й са нагоре, а главата надолу…

Участъкът, който трябва да се премине, е дълъг 250 метра. И за да не бъде много леко на участниците, това разстояние се усложнява с два баира и яма пълна с вода.

Но най-интересна е наградата. На победителят се дава толкова бира, колкото тежи жена му.

Карлос Инка, потомък на императорът, се оженил за испанката Дона Мария Есквил. Кастилката била на мнение, че съпругът й не бил достатъчно амбициозен и не й осигурявал положението, което подобава на нейния и неговия произход.
Горкият Карлос бил хокан непрекъснато от досадната си жена, докато една нощ му писнало, завързал очите й и я отвел във вътрешния двор на хасиенда.
Под студената светлина на звездите, когато всички наоколо били потънали в сън и не се мяркала жива душа, Карлос започнал да насочва жена си, държейки я за раменете.
Макар че се излагал на многобройни опасности, сред които мъчения и дори смърт от ръцете на другите индианци, потомъкът на императорът все пак разкрил тайната си.
Завъртял жена си три пъти и като се уверил, че напълно е загубила ориентация, я повел надолу по някакви стъпала до тайната подземна стая вътре или под крепостта Саксайхуаман. Махнал превръзката от очите й и най-сетне й запушил устата.
Двамата стояли на прашния каменен под на древно помещение, претъпкано със златни и сребърни слитъци, изящни бижута и храмова утвар. Покрай стените били подредени статуи в естествена големина, изобразяващи отдавна измрели Върховни инки. Липсвал само златният Слънчев диск, почитан от старите инки най-много от всичко.
Вероятно Карлос Инка е бил един от пазителите на тайната на инките, изплъзващи се на испанците и други ловци на съкровища в продължения на столетия.