Той се появи на първия му мач, след осем годишно отсъствие. Тони никога няма да забрави този ден.

Беше ветровит следобед, а небето се бе намръщило сиво като олово. Всеки момент се очакваше да завали.

Обикновено Тони не гледаше към публиката, но този път направи изключение. И той беше там, неговия баща.

Косата му беше побеляла на слепоочията, раменете му изглеждаха по-тесни от преди, а талията му беше станала широка.

Може би се чувстваше неловко, но с нищо не го показваше. Само кимна на Тони.

Цели осем години …. На Тони му се искаше да заплаче, но знаеше, че не трябва. Погледна краката си. С усилие ги накара да се задвижат. Измина цялото разстояние до вратата и заби топката отдясно на вратаря…..

Още в началото на кариерата си режисьорът Гайдай, при снимането на филма „Делови хора“ по новелите на О.Хенри, имал голям успех.
В него имало много режисьорски сполуки.
Преди Гайдай бил почти обсебен от звуците. Разхождал се, почуквал всеки предмет и се заслушвал.
Когато в „Делови хора“ при отвлечането на момчето му се тресат краката, се чува метален звън.
На въпроса:
– Защо го направихте?а
Гайдай вдигнал рамене:
– Не знам. Харесва ми, това е…. А после, критиците ще измислят нещо.
И наистина, един кинокритик написал, че металния звук на монета говори за това, че отвлеченото момче за мошениците, се явява като символ на богатство.

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Веднъж в Париж Вагнер отишъл при един издател и му казал:
– Господине, аз съм велик композитор и пиша музика на бъдещето! Бих искал да ви окажа чест и да ви дам разрешение да я напечатате!
– Музика на бъдещето? – попитал издателят. – А вие случайно да не сте Вагнер?
– Да, това съм аз, – гордо отговорил композиторът.
Издателят свил рамене:
– Аз не се занимавам с музиката на бъдещето, господин Вагнер. По-добре, за това, се обърнете към моя внук.

Едно нещо е сигурно, ако сте живели около 1930 г. в Детрой и вашето дете падне от прозореца, то ще има шанс да уцелее, защото ще го спаси господин Джозеф Фиглок.
През 1937 дете пада през прозореца от 4 етаж върху мъж, който е минавал под прозореца на зданието. Една година по-късно се случило същото. Още едно дете пада от прозорец на 4-я етаж и то върху същия човек.
Уличният чистач Джозеф Фиглок метял на пътя, когато детето паднало от прозореца и го ударило по главата и раменете.
Фиглок и детето са получили наранявания, но са останали живи.
Но това не бил единствения инцидент за уличният чистач.
Двегодишният Дейвид Томсън паднал от четвъртия етаж и както се досещате, се приземил върху Фиглок със същите последствия.