Прилича на приказка, нали …..?
Но това не са откъснати от реалността мечти, а напълно естествен свят.
Нито резултат от работа с фотошоп.
Това са действително съществуващи пейзажи.
Такива приказни сини поля има в парка Хитачи Япония.
Това чудо на природата е създадено от 4,5 милиона цветове на немофилии, цъфтящи там всеки април.
Те създават наистина едно завладявщо зрелище.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

Един баскетболист, очевидно неуспял в спорта, открил в себе си „литературен“ талант.
Своите творения той изпратил на Бернард Шоу за оценка.
Отговорът бил образен и убедителен:
„Когато прочетох съчиненията ви, разбрах, защо не сте станали добър баскетболист. Работата е там, че вие не умеете на време да хвърлите топката в коша“.

Човек винаги бърза за някъде: за училище, за университета, на работа, да пазарува. Всеки от нас иска за един ден да направи колкото се може повече. Бързайки, ние не забелязваме, кой минава по край нас на улицата, качва се в асансьора, автобуса или влака. Не забелязваме свети ли слънцето, има ли на небето облаци, пеят ли птиците….?
Нека да се спрем и да се огледаме наоколо.
Да се порадваме на слънцето, нали то свети за нас. Птиците пеят и песента им е също отправена към нас. Нека да погледнем на града, в който живеем, с други очи, очи умеещи да виждат прекрасното.
И тогава ще ни се открият не унилите сиви здания, а истински произведения на изкуството.
Минавайки през града денем погледни малко настрани. Виж, всеки дом, всяко прозорче те са уникални и неповторими по своему.
Наслади се на забележителностите, това могат да бъдат исторически и архитектурни паметници, театри, музеи, ултрамодерни търговски центрове, на които майсторски е направена фасадата.
Въпреки модерните технологии, прилагани в големите и малките градове, лишените от индивидуалност стъклени сгради, многото жици и железопътни линии, все още има много живописни и красиви кътчета в природата и уникални стари сгради.
Разходете се из малките уютни улички и се насладете на спокойната атмосфера. Посетете непременно парковете. През лятото те ще бъдат едно незабравимо пътешествие сред скулптури, красиви фонтани. Истинско удоволствие е да се отпуснеш в сянката на буйната зеленина.
Разходки из града през нощта, осветени от преливащи в различни нюанси светлини, ще ви потопят в прекрасната атмосфера на уникални архитектурни творения. Нощно осветление трансформирани всичко до неузнаваемост. Градът през нощта става особено романтичнен и мистериозен. Град пълен с загадъчни тайни, невероятни събития и зашеметяващи истории.
Спрете, огледайте се, край вас всичко прелива от красота!

Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.