Радка бе развълнувана от новата си работа в компанията, но скоро тя откри:

– Моите колеги не споделят ентусиазма ми. Те се подиграват на компанията, оправдаваха се за лошото си представяне, а същевременно търсят по-доходоносна работа.

Те се бе отчаяла нацяло. Самосъжаляваше се:

– Никога да не бях кандидатствала за тази работа. Изглеждаше страхотно, но сега е направо разочароваща.

Може самите ние да изглеждаме външно много добре, но произвеждаме лошо качествена продукция.

Нашите плодове не трябва да са грандиозни, а да допринасят за любов, радост и мир в трудни времена.

Времето се стопли. Това насърчи група младежи да потеглят към планината.

Те не бяха много, но въодушевени от похода, споделяха свои мисли и разсъждения, хрумнали им по пътя.

– Време е да излезем от черупките си, – възкликна Пламен.

– Какво искаш да кажеш? – изгледа го учудено Делян.

– Мислех за пасивността си в обществото, – започна да обяснява Пламен.

– Пасивност в какво? – побърза да попита Тодор.

Пламен леко се усмихна и добави:

– Бог обича всички хора и иска да бъдем Неговият глас сред тях.

– За това Той ни учи речника на далечните земи, диалекта на обезсърчения съсед, език на самотното сърце и идиома на младия студент, – съгласи се Дечо.

– Бог екипира своите последователи, за да посещават различни култури и да докосват сърцата на хората там, – прибави Васко.

– Педесетница е показателен пример за това, – продължи с разсъжденията си Пламен. – Ако сме в Христос, Божият Дух ще говори чрез нас и ще ни разбират.

Самуил поклати глава, вдигна показалеца си нагоре и каза:

– Първо всеки трябва да открие кой е и каква работа му е възложена, и едва тогава да се потопи в нея.

Стефан, който до сега стоеше мълчаливо и само слушаше, внезапно повдигна глас:

– Удивително е какво се случва, когато излезем от черупките си?!

– Откриваме начина, по който най-добре можем да говорим и да се чувстваме свободни в това, – допълни Самуил.

– Тези действия са съпроводени с разбирането към кого изпитваме най-голямо състрадание, – повдигна рамене Васко.

Дълго говореха още по темата, но всички от групата бяха единодушни:

– Трябва да излезем от черупките си и да да бъдем Божия глас сред тези, които още не познават Господа.

Нели бе за първи път на зъболекар. Щом чук бръмченето на бормашината, тя скочи бързо от стола.

Зъболекарят я подкани:

– Хайде, Нели, ела! Няма нищо страшно.

Малкото момиченце уплашено клатеше глава и отказваше да се върне:

– Не, няма да дойда …

Зъболекарят само се усмихна и се обърна към бащата на Нели:

– Моля ви, елате и седнете на зъболекарския стол.

Бащата се съгласи, защото мислеше, че по този начин ще помогне на дъщеря си да се престраши.

Тогава зъболекарят се обърна към момиченцето и каза:

– Сега се качи и седни в скута на татко.

Докато баща ѝ я гушкаше, Нели се отпусна напълно и зъболекарят можеше да продължи работата си.

В живота има много неизбежни предизвикателства и изпитания и ще трябва да преминем през болка и страдание, но в Божите успокояващи ръце ние ще можем да понесем нашите кризи и обстоятелства.

Така ще Му позволим да укрепи нашата вяра, докато растем.

Една красива елегантна и спокойна жена се разхождаше с съпруга си. Двамата се бяха хванали за ръце и се усмихваха щастливо един на друг.

Всички мъже, които ги срещнаха им завиждаха:

– Ето това е жена, – възкликна едър и як мъж. – Възрастта ѝ сякаш се е стопила, а не е много млада.

– Защо моята жена не изглежда така? – попита друг.

Намери се и кой да отговори:

– За жената човек трябва да се грижи и да я пази като голяма скъпоценност. Той не трябва да я обижда, а да я хвали и когато сбърка да я насърчава. Не бива да сваля на крехките ѝ плещи цялата черна работа. По-добре да я прегръща, целува и обича. Да я защитава и утешава.

Един старец не се стърпя и също коментира:

– До всеки женен стои възрастна красавица, когато тя има на кого да разчита и да се облегне в трудна ситуация – своя мъж.

– Е, има и самотни красиви дами или такива, които са запазили красотата си и достойнството си в нещастния си брак, но честно казано не съм срещал такива жени, – смутено добави мъж на средна възраст.

– Трябва да се грижиш за жена си още, докато е млада и тя ще си остане умна и красива, – кротко обясни мъж с прошарени коси и големи още не побелели мустаци. – Външността на жената и нейният характер много зависят от това, как се обръщат към нея.

– Така е, – съгласи се трети. – От добрите думи, засиява и се подмладява, от прегръдките, тя става още по-стройна, а от целувките по-красива и добра ….

Млад мъж се усмихна и въпреки малкия си опит прибави:

– Когато видиш възрастна жена, веднага разбираш, какъв е мъжът ѝ, добър или не.

– Мъжът сам трябва да избере, каква жена иска до себе си красавица или чудовище, – тъжно поклати четвърти.

– Жените се нуждаят от много топлина и ласки, с добри думи да ги подкрепяме, а за всичко останало, нужно е да се прощава. Любовта може много неща да прости …, – тъжно навел глава, потропвайки с бастуна си, бавно се отдалечаваше немощен старец.

Николай и Жана отидоха по работа в съседния град.

Докато ги нямаше, дойде от една строителна фирма и започнала да ремонтират покрива им.

Едва след няколко часа ръководителят на групата разбра грешката си:

– Ние сме сбъркали адреса. Не на този дом трябваше да ремонтираме покрива.

За да се извини, същият взе телефона на Николай от съседите им и му се обади:

– Извинете, но поради грешка сме започнали ремонт на покрива ви. Вече 80% от него е свалена.

– Но, но ние не сме поръчвали …, – притесни се сериозно Николай.

– За да ви компенсираме загубите, ще ви сложим нов покрив, много по-добър от стария, – обеща ръководителят на строителната бригада.

Разбира се, този ремонт бе извършен безплатно.

Бе станала грешка, но работниците извършиха бързо и качествено работата си. Освен това те бяха достатъчно отговорни за своите пропуски, а това съвсем не е маловажно.