Джулия Уилър, която професионално се занимава с гмуркане и може да достига 50 метра дълбочина на един дъх, не очаквала, че нейната поредна тренировка ще се превърне в истински кошмар.

Жената заедно с приятелката си плавала край бреговете на Бали, Индонезия, когато забелязала огромно количество боклук, който се насочвал право към тях.

И въпреки че не било много приятно да се плува сред тези отпадъци, благодарение на това било възможно да се заснеме впечатляващо видео, показващо трагичната картина на замърсяването на океана.

Руел да Коста от Бъкингамшир, Англия, обича паркур и успял да привлече към това вълнуващо занимание дъщеря си Джейда.

Веднъж момичето закъснявало за рождения ден на приятелката си. За да пристигне навреме бащата предложил на дъщеря си оригинален изход от положението.

Безстрашните Руел и Джейда, скачали, премятали се, правели различни трикове и тичали по улиците на града.

Тази разходка била повече от благополучна. Момичето успяло навреме да отиде на празника.

Кучето Лана  отлично знае, какво е да си бездомно животно. Тя до скоро се шляеше  по улиците на града, без да знае какво ще яде и къде ще се подслони.

На Лана и провървя. Намери си любяща стопанка и уютен дом. Но веднъж жената, която я бе приютила забеляза нещо странно в поведението на кучето си. То постоянно изкарваше одеялото си на улицата.

Стопанката на Лана я проследи и бе поразена от видяното. Лана си имаше бездомна приятелката заради, която всяка вечер изнасяше одеялото, за да може приятелката ѝ да поспи на меко и топло място.

Жената не се скара на кучето си за неговото своеволие. Дори започна да оставя храна и на другото куче, но за сега не можеше да го примами. Тя все още се надява, че ще може да спечели доверието на бездомното куче и ще му намери добри стопани.

Джерат Прангел работи като пазач в зоологическата градина Хеленсбург в Нов Южен Уелс, Австралия. От няколко години насам  от неговите довереници най-много се отличава самката алигатор Миси.

Скоро 25 годишният мъж установил, че на Миси много ѝ доставя удоволствие, когато я почесват под брадичката. И се държи почти като куче. Вдига главата си нагоре и широко се усмихва от удоволствие.

Това не е първата „кучешка“ постъпка, тъй като 7-годишната Миси, в детството си е отгледана от хора, които обичали да я водят на разходка с каишка.

Когато Джерат разказва за своята необичайна приятелка, винаги добавя, че тя е ласкава, колкото може да бъде ласкав един алигатор.

Лора гледаше по-заможните си приятелки и им завиждаше:

– Колко са щастливи само, – казваше си тя. – Не мога да проумея защо и аз да не използвам същите възможности и привилегии?

Един ден, когато разговаряше с приятелката си Нора по този въпрос, тя ѝ каза:

– Не мога да разбера, защо хората са толкова нещастни, при положение, че всеки ден от живота им, е дар от Бога?

– Знаеш ли колко пъти, съжалявам за нещата, които виждам у другите, а нямам възможност да си купя? – нацупи се Лора.

– Ти не умееш да се радваш, – весело я подкачи Нора.

– Радост от какво? – вдигна вежди и набърчи чело Лора.

– Не можеш или не искаш да се радваш на всичко, което имаш?

– Но аз искам и много други неща, които нямам….

– Радостта носи истинско удовлетворение.

– Но аз не съм удовлетворена…..

– Когато станеш сутрин погледни на възможностите, които ти предлага деня, – посъветва я Нора. – Всяко добро идва от Бога и е извор на щастие.

Лора погледна застрашително Нора, но тя не се уплаши от погледа ѝ, а продължи:

– Всяка минута, час, дори миг ти дават възможност за промяна. Ако не държиш живота си под контрол, ще имаш много разочарования.

Лора все още я гледаше враждебно.

– Довери се на Бога, – настояваше Нора. – Той успокоява и дава нови сили.

– Аз искам рокля като Катето, джинси като Радка, да се гримирам и парфюмирам като Рита, …..

– Нека Бог отвори очите ти, – примирено каза Нора, – за да видиш и оцениш всичко което получаваш в живота си.

– Добре де, – смотолеви Лора набързо, тъй като не искаше да загуби Нора като приятелка, с нея се чувстваше най-добре, – ще се опитам да се радвам на всичко в живота, което Бог ми е подарил.

Нора не бе убедена много в последните думи на приятелката си, но си каза: „Нали всичко е в Божиите ръце, защо да не видя победа и в нейния живот?“