Защо ние бързо се втурват към магазина, веднага щом имаме пари? С всяка нова придобивка, ние се чувстваме по-щастливи, но няколко дни по-късно от същата радост няма и следа.

Оказва се, че основният враг на нашето щастие е навикът. След като покупката се превърне в обикновен предмет за нас, удовлетвореността от живота спада и ние трябва да тичаме за следващото придобиване. И така отново и отново.

Чрез проучванията в Корнелския университет се опитвали да прекъснат този порочен кръг. Оказало се, че сме свидетели на същия прилив на щастие, както при купува на нещо желано, така е и по време на пътуване.

И най-важното, с течение на времето нивото на удоволствие, свързани с придобиването, падат, а впечатленията от приключенията продължават да снабдяват нашите хормоните на щастие за дълго време.

Посещението на различни мероприятия, пътувания, обучение на нови умения, както и екстремни преживявания – всичко това е идеален запас на щастие за всеки един от нас.

Новата джаджа, дори и автомобил, с времето стават обикновени неща или остаряват, а всеки нов спомен ще бъде източник на тази радост, която ще остане с нас за цял живот.

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.

Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.

За да се измъкне човек от плаващи пясъци, е необходимо да приложи титанични усилия.

Силата необходима, за да се освободи крак от плаващ пясък със скорост 1см/с е равна на силата, с която се вдига малък автомобил.

Поради високата плътност на плаващите пясъци, човек или животно, не могат напълно да потънат в тях. Те са безопасни сами по себе си, но значително ограничават възможността за предвижване.

Човек затънал в тях става уязвим и към други опасности: прилив, слънчево облъчване или обикновено обезводняване на организма.

При попадане в плаващи пясъци, както и в блато, е нужно  човек да легне по гръб и широко да разпери ръцете си.

В източната част на Индия на брега на Бенгалския залив може да се наблюдава уникално природно явление.

Тук на плажа на Чандипур два пъти на ден морето си играе на криеница с туристите.

Работата е там, че по време на отлив, плажната ивица се увеличава с 5 километра и дава възможност на почиващите за няколко часа да се разхождат по откритото морско дъно, изучавайки тайните на подводния свят и неговите обитатели.

По време на прилива при „срещата с морето“ за туристите е по-добре да седят на брега.

Плажът е обграден от високи дюни и гъсталаци.

Тук къпането става само по време на прилива.

Този магически трик на морето е популярно развлечение за туристите.