Празникът си е празник. На него всеки очаква да получи желания подарък. Малките деца с нетърпение очакват белобрадия старец с червен кожух и голяма шапка, който носи голям чувал на гърба си.

Малките ученици също възбудено очакват Новогодишния празник.

Днес Таня Славова, дългогодишна учителка, научила много деца да пишат и четат, каза на учениците си:

– Знам, че сте нетърпеливи да видите какво ще ви донесе белобрадия старец. А вие написахте ли му вече писмо с желанията си?

Някои от децата поклатиха отрицателно глава, а други ентусиазирано заподскачаха по чиновете си:

– Хайде да му напишем, – предложи Симо.

– Добре, – съгласи се Славова.

Децата не дочакаха ново подканяне. Всеки от тях откъсна лист от тетрадката си и хвана бързо химикалката. Някой мислеха дълго, втренчили невиждащ поглед пред себе си, а други бързо и със замах написаха желанията си на листа.

Учителката прибра листовете и обеща:

– Ще ги изпратя по пощата. Вярвам, че навреме ще стигнат и подаръците ви ще дойдат за празника.

Децата с одобрителни възгласи напуснаха стаята.

Славова разтвори листовете с посланията и се зачете в тях. Ситен почерк с добре подредено букви, строени като войници, привлече вниманието ѝ.

Там пишеше:

„Зная, че си добър старец и даваш на всеки желаното. Аз не искам много за себе си. Моля те изпрати в дома ни храна, защото през повечето време тя липсва и аз постоянно съм гладна. Донеси ми и по-топло одеяло, защото мама не можа да купи дърва и въглища, а нощите са много студени. Бих искала да си имам и аз топка, като Катя от съседния вход. Ако това те затруднява, поради многото поръчки, поне храна и одеяло ми донеси, моля те. Ели“.

Очите на Славова се насълзиха.

– Колко е ужасно, – каза си тя, – когато децата мечтаят за неща от първа необходимост.

Тя сподели, желанието на Ели с колегите си и някои от родителите на учениците си и резултатът не закъсня.

Бяха събрани много играчки и други полезни неща, включително и топли одеяла, които бяха подарени не само на Ели, но и на други ученици, чиито семейства живееха бедно и търпяха по една или друга причина лишения.

Журналистката Кели Самарива получила задача да направи репортаж за видрите в аквариума в Денвър и не подозирала, че всичко ще се обърне наопаки в този работен ден.

Оказало се, че нейният приятел Майк Йенсен се пазарил с администрацията на аквариума и сложил при видрите табела, която очарователните създания издигнали от дъното пред очите на жената.

Кели била изумена, когато видяла послание за себе си, в което имало молба да се обърне.

Не е нужно да казваме, колко много се зарадвала журналистката, когато се обърнала и видяла Майк с пръстен в кутия и предложение за брак.

По време на войнстващия атеизъм един вярващ бил извикан от представителите на властите.

На масата на началника лежала Библия, която била отворена на 13 глава от Посланието към Римляните.

– Вижте, тук е написано, че всяка власт е от Бога. Ти признаваш ли, че ние сме от Бога и имаме право, да ти забраним да проповядваш  на хората за своята вяра? – триумфално повишил глас началникът.

– Това е чудесно! – възкликнал християнинът. – Вие сте от Бога и аз съм от Него, хайде тогава да Му се помолим заедно!

Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.

Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:

– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.

Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,

Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.

Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.

При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:

– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.

– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.

Той я погледна изненадано и допълни:

– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.

Весела покри лицето с дланите си и възкликна:

– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.

Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.

Борис погледна към кръста  и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:

„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!

Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.

Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.

Беше късен следобед. В църквата влезе добре облечен мъж и започна да се оглежда. Видя един мъж в работни дрехи и приближи към него:

– Извинете търся Иван Петров искам да се запозная с него.

– Аз съм, с какво мога да ви бъда полезен?

– Не вярвах във Бога, но търсех истината, – сподели мъжът. – Бог ме срещна, но чувствам, че нещо ми липсва. Може би имам таен грях, за който трябва да получа прощение. Това много ме измъчва.

– Вие вярвате ли в Бога? – попита Петров.

– Вярвам.

– Вярвате ли това, което е написано Божието Слово?

– Да. Вярвам.

– Покажете ми Библия си.

Мъжът с треперещи ръце извади своята Библия. Личеше, че е усърдно четена, на много места отделни пасажи бяха подчертани.

– Слушайте, – каза строго Петров, – ако бяхте мой син,  щях да ви напердаша. Вие не вярвате в Бога, нито в Неговото Слово.

– Но, как така…., – недоумяваше мъжът.

– Я отворете на Първо послание на Йоан, първа глава. Какво пише в седми стих?

Петров отвори Библията си на исканото място и бързо прочете:

– “ ……кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях“. Май това във вашата Библия го няма?!

Мъжът му показа, че точно този пасаж е подчертан в неговата Библия.

– Навярно там е изпусната думата „всеки“, – каза Петров.

– Не…., – изненадано разпери ръце мъжът.

– Тогава вие не вярвате, че Исус очиства“всеки“ грях?

Изведнъж мъжът се усмихна, той разбра какво Петров искаше да му каже. Да, той беше пропуснал именно тази дума.

– Много ви благодаря, – каза мъжът. – Не съм дошъл напразно при вас. Сега се чувствам напълно свободен.