В кампуса на университета Абъристуит била забранена Библията. Да се поставя свещената Книга във всяка студенска стая, било вековна традиция, но съветът на учащите се решил да приключи с тази традиция като „недостатъчна мултикултурна“.
Студентския съвет е гласувал по този въпрос в резултат, на което било решено да се премахне Библията от всяка стая до края на учебната година.
За новия семестър студентите ще поличават религиозна литература по поръчка, ако имат нужда да четат свещените текстове.
Инициатори на нововъведението станали студентите Джон Дейвид Морган и Даниел Бразес.
– Задължителното поставяне на Библии в стаите на университета, където учат представители на различни религии е неуместно, – казал е Морган.
Университетът Абъристуит е бил основан през 1872 г. Негови възпитаници са принц Чарлз Уелски, бившия президент на Сиера Леоне Ахмад Кабах, известни политици, спортисти и дейци на културата.

Ватиканът открито се изказа срещу еднополовите бракове, като ги нарече поражение на човечеството. Интересно какво е накарало най-висшите йерарси на католическата църква да направят подобно изявление и защо толкова дълго време са търпели и едва сега прави тази безпрецедентна стъпка?
Много често ние се озоваваме в ситуация, когато мълчанието е вредно и идва моментът на откровение.
Протестанската и Католическата достигнаха връхната си точка по въпроса за принципите на християнството. Европейските ценности не са приемливи за църквите, те ги смятат за смъртен грях.
Изявлението на Ватикана е по-скоро, вик на душата. По думите на старшите йерарси, налагането на содомитски наклоности не може да се наречи по никакъв друг начин освен метафизично желание да се унищожи всичко наоколо.
Интимния живот е дело на всички нас. Тогава защо е необходимо да се демонстрират и рекламират сексуалните наклоности. Това е път към бездната. Такъв път не води наникъде.
Проблемите на Запада се определят от това, че практически целият политически елит се състои от  сексуални первезници. Ако ти не си такъв, кариерата на политик за теб е затворена.
По-голямата част от политиците са представители на сексуалните малцинства. И тази своя идея те налагат на хората, ето защо Ватиканът е възмутен.

Един влиятелен британски политик не спирал да досажда на Дизраели с искане:
– Дайте ми титлата барон!
Министър председателят не можел да уважи молбата на този човек. Но успял все пак да отхвърли заявката, без да наранява чувствата на просителя.
– Съжалявам, че не мога да ви дам титлата барон, – казал Дизраели, – но ще ви дам нещо много по-ценно. Ще кажете на приятелите си, че съм ви предложил титлата барон, но вие сте отказали да я приемете.

През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

Един ден, преди Уинстън Чърчил да произнесе поредната си реч, един журналист го попитал:
– Радвате ли се, като знаете, че всеки път, когато произнасяте реч залата е препълнена?
На това политикът отговорил:
– Това е хубаво, дори много, но всеки път, когато видя препълнена залата, не мога да не си мисля, че ако не произнасях реч, а се качвах на ешафода, зрителите щяха да бъдат два пъти повече.