Куркумата не е алергенна храна и е отличен източник на желязо, манган, витамин В6, диетични фибри и калий. Летливи масла съдържащи се в куркумата са със значителна антивъзпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълтооранжевият пигмент на куркумата, наричан куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.

Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата. Помага срещу ревматоиден артрит, кистична фиброза.

Куркумата и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободните радикали.

Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво, а куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата.

Куркумата намалява риска от детска левкимия. Има изключително благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб. Осигурява сърдечно съдова защита. Води до намаляване нивата на холестерол. Осигурява защита срещу болестта на Алцхаймер. Влияе положително и на страдащите от диабет.

В Индия куркумата щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и „шафран на бедните“.

Доказано е, че къри приготвено с куркума, убива раковите клетки.

В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарин, сирена и ликьори.

Стрити на прах, коренчетата на куркумата имат ярко оранжев цвят и дори съвсем малко количество оцветява ястията в жълто.

За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на 1/4 чаена лъжичка.

Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

Албинизмът при хората се нарича вродена липса на пигмент в кожата, косата и очите. Тези хора имат неестествено бяла кожа и руса коса. Албинос се  ражда, когато и двамата родители имат съответстващия ген. Според статистиката, албинизъм се случва при един на 20 хиляди новородени.
Албиносите в Африка много често страдат от атаки и дискриминация. Освен това, тези хора са по-податливи към рак на кожата, тъй като повечето от тях са принудени да работят под слънцето, а светлата им кожа е невъзприемчива на неговите лъчи.
В Танзания, албиносите се смята за символ на щастие и просперитет. Поради това, те често стават жертви на престъпници, които ги убиват с цел печалба. Части от тялото или органите на албиносите се купуват от местните магьосници за производството на амулети и отвари.
Най-често жертвите са жени или слаби беззащитни деца, но понякога това са и мъже. Например, през 2008 г. в Танзания е убит 50-годишният албинос Рутахиро Ниерере, чието тяло е съсечено посред бял ден точно пред къщата му. Убийците крещели: „Имаме нужда от краката ти! Нуждаем се от краката ти!“
През 2011 г., в Танзания се загубило бебето албинос на име Джума. По-късно, обезкървеният му труп, нарязан с бръснач, е намерен в храстите край село Калема, в близост до известното езерото Танганайка.
През февруари 2013 г. жертва на престъпниците е станала 39-годишната майка на четири деца Мария Чамбаненге. Нападателите нахлули в къщата й и отсекли ръката ѝ.
Няколко дни по-късно подобен инцидент станал със седем годишно момче албинос. Изверги нападнали детето, когато се връщало от училище и отсекли ръката му.

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.

Осите и стършели обикновено са най-активни в ранните сутрешни часове, но източните стършели правят изключение. Те са най-активни на обяд.
Учените са изследвали структурата на такъв стършел, опитвайки се да разбере как това насекомо може да използва дневната светлина. Оказало се, че във външното оцветяване на кафяви и жълти ленти върху черупката му се съдържа пигменти, допринасящ за ефективното усвояване на слънчева енергия.
Освен това, между външните и вътрешните слоеве на жълтата лента потенциална разлика се увеличава при излагане на светлина. Можем да да предположи, че този вид стършели превръщат слънчевата енергия в електричество.
Как се използва тази енергия от насекомото, за сега не е ясно Предполага се, че чрез нея директно увеличава мускулната си активност или се запасява през деня с енергия, която изразходва за метаболитните си процеси в тъмното.