Преди много години един свещеник във френската армия решил да използва текста на 23 Псалом, за да повдигне духа на войниците преди сражението.

Той ги карал да повтарят псалма, като всеки път да свиват по един пръст.

Безименият пръст съпровождал думата „Господ“, палецът съответствал на думата „пастир“, а показалеца се свивал при думата „мой“.

След това той помолил всеки войник да напише тези думи на дланта си и да ги повтаря всеки път, когато се нуждае от духовна подкрепа.

Свещеникът наблегнал особено на показалеца, който се сгъвал на думата „мой“. Той напомнил на войниците, че Бог е техен личен пастир, Който има има конкретна мисия, да ги върне в къщи цели и невредими.

Дали свещеникът е постигнал целта си?

След битката един от младите войници бил намерен мъртъв. Неговата дясна ръка стискала показалеца на лявата ръка. „Господ е Пастир мой“.

В Дегестан овчарите взели за помощник осем месечна лъвица.

В последно време зачестили посещенията на вълци в селото. Въпреки пазачите на хищниците им се отдавало да се промъкнат на територията на някоя ферма и да унищожат някое домашно животно.

Сега вече овцете са цели. Пази ги суров чобан. Той е само на осем месеца, но това не му пречи да управлява стадо от хиляда глави. Към него пастирите се отнасят приятелски. Наричат я Мария или просто Маша.

Маша била дадена като подарък на фермера Байрамбек Рахимов. Тогава тя била само на един месец. Дивото котенце поили с мляко от шише и директно го сложили в обора между агнетата.

Овчарите се страхували, че дивите инстинкти на малкото лъвче ще се проявят, но то се забавлявало с агнетата, а след това започнало да се грижи за тях. Тогава било решено Маша да бъде наета за пазач на стадото.

Повикан бил ветеринарния лекар, за да провери състоянието ѝ. Лъвчето било добре.
Така Маша станала ценен помощник.

Историята за дивия пазач веднага се разпространила в съседните села. Във фермата започнали да идват хора, които гледали как царя на зверовете пасе и се грижи за овцете.

Не поглеждай със страх в бъдещето, на промените и случайностите в живота си. По-добре е, ако има такива, да тръгнем напред и смело да ги посрещнем.

Нашият Бог, на Когото принадлежим, ще ни избави от тях. Той ще ни държи в могъщата Си ръката и ще ни води безопасно през всички трудности. Ще ни носи на ръце, ако отслабнат силите ни.

Не се притеснявайте за утрешния ден. Този, който се грижи за нас днес, ще се погрижи и утре, и във всеки следващ ден. Ще ни предпази от страданията или ще ни даде сили да ги преживеем.

Бъдете спокойни, прогонете тревожните мисли от вас.

Той е, ще бъде и ще остане такъв „през ​​всичките дни до края на века“.

Господ е Пастир мой в неделя, в понеделник и във всеки ден от седмицата, в януари, февруари и във всеки месец от годината, в мирно време, по време на война, в дни на благоденствие и във време на нужда.

Вече е станало традиция, архиепископът да намира време в натоварения си график, за да помогне за почистване на болничните отделения. Нали казват, че чистотата е залог за здраве.

В епархията смятат, че тази работа е само помощ за персонала на болницата и изгражда самодисциплина, но също така допринася за възстановяването на пациентите.

Заедно с епископа са мили пода един свещеник и студенти от семинарията.

По-рано в интервю митрополит Марк е заявил какъв трябва да бъде свещенослужителя и е формулирал основните правила на поведение на свещеника.

„На първо място, разбира се, свещеникът трябва да помни, че човек идва при Бога, а не при свещеника и че не трябва да има култ към личността в църквата. Пастирът не трябва да доминира и потиска личността на идващите в църквата.

Второ, свещеник в никакъв случай не бива да плаши никого. Важно е, свещеникът да обясни на енориашите духовните истини, да ги насърчи да живеят християнски живот, но не принудително.  Трябва да ги учи да живеят свободно, но да бъдат и отговорни.

И, разбира се, основната цел на свещеника е да се грижи за душата, а не за собствените си джобове“.

От самото рождение хората познали в Христос Царят. Нещо във неговия външен вид им внушавало благоговение и верноподанически чувства.

Мъдреците му принесли дарове. Пастирите паднали пред Него и се поклонили.

Ирод искал да Го убие, вярвайки, че в една страна не може да има двама царе.

От самото начало на служението си Христос изисквал от хората благоугоден живот. Той им разяснявал, че не могат да служат на двама господари.

Жени и мъже оставяли делата си и вървели след Него с послушание и преданост.

Неговите думи карали враговете му да признаят: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек“.

Той е бил повече от поет, от обществен деятел и лечител.

Ние няма да можем да разберем Христос, докато не Го признаем за Цар на царете и Господ на господарите.