Маслобойната вече работеше. Братята Георги и Драгой печелеха добре и спечеленото го внасяха в банката. По съвета на Хари те бяха изкупили акции от банката. Така освен индустриалци , станаха и финансисти.

А банката участваше в търговията на зърно, тютюн и други селскостопански култури. Тя чрез министър Николов се бе обвързала с военното интендантство, за това се намесваше в закупуването и на оръжие.

След вършитба Георги натовари пшеницата на каруцата си и я закара на месната кооперация, която беше започнала да изкупува излишъци от селяните, но на цена по-добра, отколкото даваха търговците в града.

След като получи парите си, Георги мина край Търговската гимназия. По това време учениците бяха в междучасие и се гонеха из двора на училището.

Георги се спря и се загледа в гимназистите.

– Радват ли окото ти, – сепна го мъжки глас зад него.

Георги се обърна. Зад него стоеше възрастен мъж с бастун, поизносена шапка, шаячно сетре и панталони със странна кройка. Непознатият  го гледаше с любопитство.

Докато Георги се чудеше какво да отговори, възрастният мъж повдигна бастунчето си , посочи гимназията и попита:

– Дете ли имаш тук?

– Бих искал да имам, – отговори Георги и въздъхна дълбоко.

– Тук се учат млади овчари, как да пасат парите, – намигна странния старец, – как да ги доят и стрижат. Парата е като овцата. Ако се грижиш добре за нея, добре ти се отплаща.

Георги си тръгна. Той пресметна колко капитал имаше вече в банката и със самочувствие на забогатял човек се размисли върху казаното му от възрастния човек с бастуна.

– Да, в тая кошара още тази есен ще вкарам сина си, – каза си Георги. – Парите на семейството ни искат грижлив „овчар“.

Докато Георги пътуваше към селото си, все му се струваше, че колелетата на каруцата и случайно прелетялата птица сякаш му нашепваха един и същи рефрен: „Парица, царица“.

Родителите на Алекс и Тереза ги посъветваха да прекарат първата брачна нощ в хотелска стая. И те се съгласиха, щяха да бъдат сами и никой нямаше да ги притеснява.

Когато влязоха в избрания хотел Тереза не можа да скрие възмущението си:

– Това хотел може ли да се нарече? Чаршафите подпечатани с печата на „Министерство на здравеопазването“, водата в банята бе хладка и на всичкото отгоре щорите изобщо не могат да се спуснат.

– А и този прожектор, който свети от съседния строеж, – въздъхна Алекс.

Като съпруг и глава на семейството, Алекс реши да въдвори малко ред.

Той стъпи на стола и реши по-силно да дръпне щората. Тереза отдолу гледаше и се чудеше как да му помогне, когато …..

Щората се откачи, поради силното дърпане, полетя към Тереза и я удари в окото.

– Трябва със студено да го наложим, – каза съчувствено Алекс, когато видя пострадалото око на съпругата си.

Извадиха от хладилника изстуденото шампанско и вместо да си пийнат от него, Алекс го наложи върху удареното око на Тереза.

На сутринта младата съпруга се огледа в огледалото и тъжно изпъшка:

– Сдобила съм се с огромна синина на лицето.

Алекс с болка погледна младата си жена.

Когато слязоха във фоайето, за да предадат ключа на стаята си, едни от служителите на хотела ги изгледаха с присмех, а други със съчувствие гледаха младата булка.

– Явно нощта е била доста бурна, – засмя се един от тях.

А друг прибави:

– Успял е да я насини дори …. Какво ли ги чака по-нататък?

А майката на Алекс, когато младоженците се прибраха в къщи, разбра всичко по своему. Тя отведе сина си настрани и тихо му каза:

– Сине, извинявай, че ти се меша, но това е отживелица от миналото. Дори и да не е девствена, това не е повод, да ѝ посягаш

Алекс се опита да ѝ обясни за запъналата се щора, но чувстваше, че не му вярва. Останалите също с недоверие се отнесоха към обясненията му.

Най-накрая на двамата младоженци им дойде до гуша да се оправдават.

И когато питаха Тереза какво се е случило, тя отговаряше:

– Съпругът ми ме наби!

Много хора първо искат да видят Бога, а след това да повярват  в Него. Нима не сте чували следните думи?

– Покажи ми Бог и ще повярвам.

За учениците на Исус също било много важно да видят Бог. Историите за Закхей и Тома са добър пример за това.

Искаме ли наистина да видим Исус? Ако Го видим, ще повярваме ли, ще Го послушаме ли, ще Му се покорим ли?

Този път е много труден.

Яков се бори и беше благословен. Йов дочака Божия отговор в болки и мъка, за да каже накрая:

– Слушал бях за теб със слушането на ухото си, но сега окото ми те вижда.

Животът на тези, които са видели Бога, се променя драстично. Те Го обикват и следването на Исус за тях вече не е бреме, а извор на истинска радост.

Ние съвременните хора можем да видим Бог, но не по начина на Йоан Кръстител и апостолите.

Тогава как?

Исус се приближава към нас и ако сме отворени за действието на Святия Дух, Той ще ни Го открива.

Когато човек загуби зрението си, дори само едното си око, разбира какво е имал. Пред него застава черно петно, непрогледна тъмнина.

Понякога сравнявам тази слепота с живота преди човек да повярва. Тогава той е изгубен и ходех в мрак. Но ако някой му отвори очите, той е благодарен на Господа, че го е спасил и извел на светлина.

От тогава Бог е винаги с него и му помага, независимо какво му се случва в живота.

Понякога след операция човек започва да вижда, макар и не както преди, но светлината от Бога е нещо много по-ценно  в живота ни, защото ни открива това, което трябва да променим в себе си и не само да го видим, но получаваме и сила да го преодолеем.

Чрез спасението, Бог ни дава нов поглед към света около нас. Нека се радваме, че ни е спасил от духовната тъмнина, за да ни изведе в светлината на живота.

Ако човек в резултат на операция, травма или вродени аномалии няма лещата на окото, той е в състояние да възприема ултравиолетовата радиация под формата на белезникавосин или белезникаволилав цвят.

Това не е едно и също с тетрахроматизма, който притежават много птици, риби и насекоми.

При такова зрение, в допълнение към трите конвенционален конус има четвърти, възприемащ само ултравиолетовия спектър, благодарение на който количеството на различните отенъци на цветовете е много по-голям.