Posts Tagged ‘недостатък’

Трудната промяна

петък, февруари 7th, 2020

images2Нако отново се бе провалил и стоеше настрана от другите. Не забелязваше никаква враждебност и ли подигравка на лицата им, но страхът го държеше далече от тях.

Към него се приближи Благой. И той като него бе срамежлив, но двамата често си говореха. Благой погледна Нако и добродушно му каза:

– За да промениш недостатъците в живота си, ти трябват хора, които да ти казват истината.

– Все някак си ще се оправя, – смотолеви Нако, зашеметен от шока, който преживя преди малко.

– Няма да се справиш сам. Ще имаш нужда и от други хора в живота си. Трябва ти е подкрепа.

– Ще се оправя, – махна с ръка Нако.

– Има някои неща в живота си, които никога няма да успееш да промениш сам. Става въпрос за такива, които ти създават главоболия и за които не искаш никой друг да знае.

– Мислиш ли, че някой го е грижа за мен? – въздъхна тежко Нако.

– Няма да се пребориш с тези неща, докато не ги споделиш с някого, – настойчиво поде Благой.

– Да вървя и да се оплаквам на всеки? Не, това не е за мен, – отчаянието и безизходицата ярко проличаха в гласа на Нако.

– Не е необходимо да казваш на всички. Трябва просто да намериш някого, на когото имаш доверие и да му разкажеш всичко. Такъв, който може да пази тайна. Обича  те безусловно и няма да те осъди, а ще се моли за теб.

– Къде ще намеря такъв човек? – Нако безпомощно вдигна ръце.

– Разкриването на чувствата ти е началото на изцелението,  – наблегна на думите си Благой.

– И това ще ми помогне? – Недоверието изкриви усмивката на Наковото лице.

– Ако си християнин, значи си част от такава общност. Ти принадлежиш на Божието семейство и с останалите вярващи си част от Христовото тяло. Не можеш да бъдеш това, което Бог иска да бъдеш, докато не станеш част от група, която има дълбоко и искрено общение.

– Трудно ми е да споделям с някого. Страхувам се, че ще ми се присмее.

– Ако наистина искащ да се  промениш, да загърбиш най-големите пороци в живота си, ще трябва да се изправиш лице в лице със страха си, който ти пречи да си искрен. Трябва да спреш да се преструваш. Да отхвърлиш лъжата и да бъдеш честен.

– Това е много трудно за мен. Изобщо не мога да си представя как може да стане.

Благой не се предаваше, за това продължи да говори:

– Можеш да преживееш живота по два начина: преструвайки се, че всичко е наред, или променяйки нещата, които не са, както трябва. Но как ще оправиш живота си, ако се преструваш, че всичко е наред? Ще се оправиш, ще оздравееш, и ще се отървеш от това, което те тревожи в живота ти, само ако споделиш с някого проблемите си.

– Ще опитам ….. – малко несигурно и неясно обеща Нако.

Предстоеше му доста дълъг път, в който трябваше да се пребори със себе си.

Не премълчавайте слабостите и грешките

събота, декември 28th, 2019

images2Добре е, когато работата ти върви и всичко се нарежда като по часовник, но за това ти е нужен помощник и то не какъв да е, а надежден и сигурен, внушаващ доверие.

Боян Петровски през тази година бе много успешен в бизнеса си. В много случаи той се допитваше до Калин Стефанов, верния му и благонадежден помощник.

„Дясната ръка“ на Петровски бе честен, взискателен и много трудолюбив. Двамата работеха заедно вече трета година.

Един ден Боян извика помощника си и му заяви:

– Не съм доволен от теб. Вече не се нуждая от твоите услуги.

Калин бе шокиран. Тези думи предизвикаха остра болка в него.

„Какво съм се провинил?“ – помисли си с тъга и тревога Стефанов.

А на глас възкликна учудено:

– Лошо ли съм изпълнил някоя ваша задача? Нима съм допуснал нехайство и небрежност? Постоянно съм се старал да бъда прецизен и стриктен в работата си! ……

– Не мога да отрека, че си бил изпълнителен и акуратен при осъществяването на задачите, които съм ти поставял, – съгласи се Петровски.

– Тогава защо ме отстранявате и не позволявате повече да ви служа? – озадачен попита Калин.

– През годините на съвместната ни работа ти бе добър помощник за мен, – въздъхна тежко бизнесменът, – но ….. нито веднъж не си ми посочил някой мой недостатък или грешка.

– Ама …., – Калин се обърка нацяло.

– Ти се грижеше, не за това, аз да работя по-добре, а гледаше само да ми угодиш. За това не се нуждая повече от съветите ти.

„Явното изобличение е по-добро, от оная любов, която не се проявява. Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни“.

Как Милена стана красива

четвъртък, декември 5th, 2019

imagesМилена учеше в пети клас и то доста добре. В бележникът ѝ се редяха само шестици. Учителите я сочеха за пример, а съучениците  я търсеха за съвет. Но това не ѝ доставяше радост.

Причината бе много проста.

Тя смяташе, че не е красива. Често заставаше пред огледалото и си казваше:

– Носът ми е прекалено дълъг. Устните ми непоправимо широки, а очите съвсем малки, …. На кого ще се харесам такава?

Веднъж Милена попита майка си:

– Мамо, защо съм не съм се родила красива?

Майка ѝ я погледна, леко се усмихна и отвърна:

– Имаш нормално лице без недостатъци. Може да не си голяма красавица, но си много умна.

Този отговор не задоволи момичето.

Милена реши да отиде и да се оплаче на баба си. Тя винаги ѝ даваше мъдри съвети. Старата жена живееше накрая на града, но това не попречи на огорченото момиче да хване автобуса и да тръгне към нея.

Докато пътуваше Милена си мислеше: „Очите мога да направя по-големи с малко грим. Устните си ще оправя с червилото. Но какво да правя с този голям нос? ….. Тук козметиката е безсилна.“

Когато баба ѝ я видя, тя разбра, нещо измъчваше внучката ѝ, за това направо попита:

– Какво се е случило?

– Бабо, защо не съм красива? – и Милена силно се разрида в прегръдката на баба си. – Ти винаги си ми казвала, че Бог е създал всичко прекрасно …..

– А защо мислиш, че не си хубава? – попита старата жена.

Милена веднага започна да изброява чертите по лицето си, които не и даваха мира.

– Милена, – топло започна старицата, – красотата е относително понятие. Хората много ценят това, което е уродливо в Божите очи.

– Как така? – възкликна момичето.

– Източник на нашата красота е Исус Христос. Тези, които живеят така, че да се уподобяват на Него, във външността им сияе нетленна красота, на която не влияе дължината на носа или големината на устните. Исус е провличал хората с душевната, а не с външната Си красота.

– Моята душа не е красива, – тъжно въздъхна Милена.

– Всички сме оплескали и провалили привлекателността си поради греха, но Исус умря, за да очисти душите ни от всякакво зло и да ни направи завинаги съвършени. Сега са прекрасни тези, които живеят не за себе си, а за Господа.

Милена изведнъж осъзна, какво искаше да ѝ каже старата жена. Падна на колене и зашепна:

– Господи, прости ми, че постоянно съм си мислила за своята външност и се занимавах изключително само със себе си. От днес искам да живея не така, както ми харесва, а за Теб. Желая да Те прославя със живота си.

Лицето на Милена се проясни. Тя вече знаеше какво да прави. За нея нямаше значение какво показва огледалото, защото то не можеше да разкрие истинската красота на човека.

Въпреки всичко

неделя, ноември 3rd, 2019

imagesХората са щастливи, защото решават да бъдат такива.

Навярно това ви се струва невероятно, но знам един човек, който бе преминал през много мъка и болка и въпреки всичко …

Нека започнем нашата история отначало.

Когато този човек бе на девет години майка му умря. Обичаше много да чете, но получи малко официално образование. Образовайки се самостоятелно през 1836 г държи изпит за адвокат.

Сестра му умря при раждане.

Беше само на 24 години, а имаше много дългове. Бе инвестирал в един магазин, но начинанието му не успя.

На 25 години загубва жената, която силно обичаше. Това го потопи в дълбока депресия. След три години, той предложи брак на друга, но тя му отказа.

На 34 загубва мястото си в Конгреса на САЩ.

Само един от синовете му доживя зряла възраст. Един от тях бе починал, когато е бил около 4 годишен, друг на 11, трети на 18.

Нима им а такъв човек? Кой е той?

Това е Ейбрахам Линкълн. Човекът, който през 1863 г. предложи на Конгреса да се чества един път в годината Денят на благодарността.

Въпреки своите недостатъци, скръб, депресия и разочарования, той избра да благодари на Бога и накара една цяла нация да направят същото.

Няма значение през какво сте преминали или в каква каша сега сте се забъркали, въпреки всичко изберете да благодарите на Създателя си.

Какво виждаш в него

сряда, юли 31st, 2019

unnamedВремето бе слънчево и не много горещо, но сърцата на Тихомир и Елка бяха неспокойни.

Те мислеха да създадат семейство, а днес на Тихомир предстоеше, да представи на родителите си бъдещата си жена. Те бяха възрастни хора, които живееха в едно затънтено село в планината сред роднини и приятели, далеч от градския шум и суета.

Пътя, който не бе малък, изминаха неусетно, потънали в мисли около предстоящата среща.

Когато пристигнаха ги посрещнаха роднини и близки на Тихомир. Всеки от тях бе дошъл да види, какво си е избрало „градското“ момче за съпруга.

Елка с непринудеността си и доброто си сърце се хареса на всички и притеснението бе разчупено и от двете страни.

На трапезата всички се поотпуснаха, пяха и говориха много.

Един от роднините приближи до Елка, хитро се усмихна и попита:

– Какво видя в нашия Тихомир, че си се решила да се ожениш за него?

На масата настъпи мълчание. Всички бяха вперили поглед в Елка и с нетърпение очакваха отговора ѝ. Тихомир малко се притесни. Това бе доста предизвикателно и провокиращо в случая.

Елка се усмихна и простодушно каза:

– По Божия милост, Тихомир е израснал и е станал човек, който да обичам.

На масата се раздадоха одобрителни възгласи.

– Бива си я.

– Харно момиче е.

А друг се обърна към Тихомир:

– Добра булка си си избрал, като очите си да я пазиш.

Минаха години и когато Тихомир разказваше за този случай казваше:

– Много харесах този умен отговор, защото той отразява как в Христос, Бог вижда много повече от нашето минало.

Понякога можем да виждаме себе си само такива, каквито сме били, с всичките си провали и недостатъци, но Бог ни вижда като нови творения. Не какви сме сега, а кои сме в Исус и какви ще станем чрез силата на Светия Дух.

Нека Бог ни научи да гледаме по този начин не само на себе си, но и на другите.