Може би някои от вас се надяват, че ще им повишат заплатите, че успешно ще минат изпита или че ще победят на важен конкурс?
Но всички тези малки цели зависят от външните обстоятелства, които не можете да контролирате.
Например, като: Колко положително ще оцени вашата работа началника ви? „Правилните“ ли въпроси ще ви зададе изпитващия? Кое по ред ще се окаже вашето име в списъка между хилядите други участници?
Но всички тези малки неща става незначителни в сравнение с най-важното ни упование, упованието ни в Христос.
Тази надежда не се основава на нас самите, нито на нашите успехи, а само на „кръвта и праведността на Христос“.

През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!

Веднъж началникът на полицията в едно малко градче отишъл при учителя на сина си.
– Учителю, мога ли да ти задам един въпрос?
– Ти вече зададе един въпрос, – засмял се учителят, но като видял, че посетителят се е смутил, добавил. – Питайте, разбира се.
– Моят син следващата година завършва училище, бих искал да се посъветвам с вас, какъв път той трябва да да избере.
– А той какво казва? – попитал учителят.
– Той до сега не е казал нищо определено, но аз бих искал да стане полицай или лекар.
– Странен избор, – удивил се учителят. – За полицай разбирам, самият вие сте такъв, но защо лекар?
– Аз мечтаех да стана лекар, но родителите ми нямаха пари за такова скъпо обучение. За това аз отидох в армията и служих там пет години, а след това се прехвърлих в полицията. Сега имам достатачно пари, за да дам на сина си, да учи в най-доброто медицинско училище в страната.
– Ако е важно за вас моето мнение, ще ви го кажа. Нека учи нещо друго различно от полицай и лекар.
– Учителю, изненадан съм да чуя това. Вашата мъдрост е извън всякакво съмнение, но можете ли да ми обясните думите си?
– Ако стане полицай, той постоянно ще се сравнява с вас. Това няма да го импулсира и околните ще мислят, че вие му помагате да се издига в службата, дори и нищо да не правите.
– Добре, това ми е ясно, но защо да не стане лекар? – възкликнал началника на полицията.
– Ако стане лекар, тогава вие ще се сравнявате с него. С това какъв той е станал и какъв бихте могли вие да станете.
Началникът на полицията поблагодарил на учителят и си тръгнал.

В Тайланд, туристите се стичат масово на остров Самет в провинция Районг, край бреговете, на който сега е възможно да се наблюдава уникално природно явление. Бистрите води около острова са буквално запълнени с цветни медузи.
Както разказва началникът на Националния парк, който се намира на територията на острова Сумет Саитонг, през август и септември, огромна колония от медузи почти винаги идва по-близко до Самет. Тук има много планктон.  Медузи се хранят с него. Освен това риболова е забранен.
Туристите наемат лодки и се възхищаваме на рядкото зрелище. Къпането в морето, претъпкано медузи, е забранено. Опарването при среща с медузи, може да бъде фатално за къпещия се. Преди няколко седмици на остров Пханган в провинция Сураттани поради изгаряне от медузи пет годишно момче от Франция е починало.