Боб Хигисън, собственик на малко кафене се превърнал в обект на множество негативни изказвания след като приел необичайно и спорно решение.

На вратата на заведението имало  табелка с надпис, където пишело, че посетители с деца до 12 години трябва да търсят други място, където да пият кафе.

Въпреки, че собственика на кафенето нарушава правата на родителите, отпращайки ги в друго заведение с децата им, местното законодателство му позволява напълно да не допускат в помещението нежелани клиенти.

Боб обяснява решението си така.

Неговото заведение във винтяжен стил е подходящо за дълги не спешни разговори, детските викове нарушават цялата атмосфера.

Освен това имало няколко случаи, когато млади посетители, решили да правят пакости разбили и счупили някои антикварни предмети.

Между другото, много клиенти били доволни от такова прекрасно кафене, където човек може наистина да избегне хаоса, който често създават малките деца.

Тази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.

Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.

Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:

– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.

Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:

– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.

Виктор огледа котката, която се оказа котарак.

– Няма нашийник, – каза си Виктор.

След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.

– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.

Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.

Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.

След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:

– Да ви се е изгубила котката?

Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.

– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.

На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.

Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.

Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.

Когато Ник  се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.

Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:

– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.

Това е избор за какво и как да го изразходваш.

Колкото по-безполезно и безсмислено прекарваме дните си, толкова по-бавно тече времето за нас. Но не мислете, че това по някакъв начин увеличава продължителността на живота.

Напротив, задачите, възложени в живота, не се решават, възможностите текат край човека като реката. Оттук и израза: „Животът отминава“. Не че сте стари, а че животът ви преминава край вас.

Трябва да се отбележи, че ако човек върви напред в живота, то времето се движи срещи него като поток. На мястото на срещата винаги става събитие, въпреки че не винаги осъзнаваме това.

Птичката запяла, кучето залаяло, минала кола, чул се сигнал за непредпазливи пешеходци, изпили сте глътка горещо кафе – всички тези събития са изпълнение със смисъл.

Нашите проблеми ни пречат да видим това и да се насладим на всичко около нас. За това психолозите съветват, когато става въпрос за живота – „тук и сега“, което не винаги е възможно, защото у човек се натрупват дългове.

А дълговете, това са ситуациите от миналото, в които не сме действали.

Лятото в Израел е в разгара си. От морето се усеща приятният бриз и често в Израел няма нищо по-добро от това да отидеш на плажа. Именно тук ще намерите удобно място, където можете да се насладите на слънцето.

Внезапно може да чуете странни монотонни удари. Дори не се обръщайте – това е игра на „маткот“! Някои хора я наричат ​​националното развлечение на Израел …

Какво е „маткот“?

„Маткот“ е игра с ракета и топка. Тази игра е измислена в Израел в самото начало на 20-ти век.

Игра с две ракети, наречени „маткот“, מטקות, или в единствено число: מטקה „матка“, обикновено са изработени от дърво, както и куха гумена топка – кадур, כדור, на иврит – топка.

Играчите хвърлят топката един към друг с помощта на ракетите. Задачата е да не падне топката, колкото се може по-дълго.

В играта няма победители и губещи, това е просто забавление!

Когато пътуване до Израел на брега на морето, на иврит море е ям, ים, обезателно опитайте най-популярната игра на плаж в страната!

Реката тече в такива места, за които нейния източник не е известен. Христос казва, че ако получим Неговата пълнота, колкото и нищожни да ни се струват мащабите на нашия живот, от нас ще потекат реки, които ще носят благословение до краищата на земята. Ние към тези реки нямаме никакво отношение „Това е Божието дело, да повярвате…“ Бог рядко дава на душата да види цялата пълнота, доколкото чрез нея Той благославя други души.

Реката непременно ще постигне набелязаното, преодолявайки всички прегради. Тя тече  мирно и плавно и изведнъж се натъква на препятствия, образувала се е стена, но скоро водата намира обиколен път.
Случва се реките да се изгубят пред очите ни, а след това отново да се появят още по-широки и величествени.

Може би сте виждали, как Бог използва някой друг, когато в живота ви е настъпил застой и от вас няма никаква полза. Независимо от това, продължавайте да мислите за Източника и Бог ще ви приведе по заобиколен път или ще събори преградата. Река на Божия Дух премахва всички препятствия.

Никога не е нужно да гледате втренчено в преградите или затрудненията. Реката, която плавно протича през вас, няма работа с преградите, ако вие забравите за нейният Източник. Нищо не оставайте между вас и Христос, нито чувства, нито спомени. Нищо не трябва да отвлича вашето внимание от единственият велик Източник.

Помислете за лечебните широки реки, които протичат през душите ни! Бог ни разкрива чудесни истини и всичко, което ни е открил, обещава още по-голяма мощ за тази река, която Той излива чрез нас.

Ако вие вярвайте в Христос, ще откриете в себе си мощни потоци от благословения за другите хора.