Павел закъсняваше, а тази среща бе много важна. Той правеше всичко възможно да пристигне на време, но бе заседнал на жп прелез.

– Защо точно сега? Защо днес? – изпъшка Павел.

В този момент той бе прекъснат от осъдителна мисъл:

– Осъзнаваш ли, че се оплакваш от това, което те защитава?

Това преминаване не беше наказание, а защита.

Бог използва такива паузи, за да покаже нещо по-голямо.

Понякога сезоните, в които се чувстваме заседнали, са тези, които ни пазят.

Разочаровани сме, чакайки вратите да се отворят или да ни се отговори на молитвите, но чакането не е загуба.

Това, което се чувства като забавяне, всъщност може да бъде Божествена защита.

Бог вижда това, което ние не можем. Той знае кога е безопасно да продължи напред.

Паузите Му не са без цел.

Те са моменти на милост, дори когато не се чувстват така.

Когато Бог казва:

– Не още…

Той все още е добър.

Бог е по-заинтересован да завършите добре, отколкото да завършите бързо.

Един ден Милко седеше в фризьорския салон и чакаше да го подстрижат.

С него бе петгодишният му син Дичо. Това дете бе израснало в атмосфера, в която молитвата, чувствителността към Светия Дух и пророческото насърчение са били естествена част от живота му.

То бе чувало как баща му и майка му се молеха и споделяха това, което Бог влагаше в сърцата им.

Внезапно Дичо се приближи към жената, която щеше да подстригва Милко и попита:

– Мога ли да ви кажа нещо?

Жената даде съгласието си.

– Мисля, че Бог ми показва, че сега преминавате през труден момент, но всичко ще бъде наред, – каза Дичо.

Той не говореше високо, нито допълни: „Така казва Господ“. Просто сподели с тази жена това, което изпитваше в сърцето си.

И жената се разплака, защото Бог докосна сърцето ѝ.

Това не стана шумно, драматично, дори не и странно, а внимателно и своевременно.

– Чие е това дете? Откъде знае какво се случва в живота ми? – попита тя изненадано.

Тези прости думи бяха за нейното положение. Тя имаше нужда да чуе, че Бог я вижда, познава трудностите ѝ и няма да я остави.

Това бе истинско пророческо насърчение.

Михаил бе свещеник в близката църква. Той често се разгневяваше, когато чистеше храма:

– Ето пак смачкани топчета хартия и винаги на един и същ ред.

Веднъж Михаил разтвори едно от смачканите листчета и възкликна:

– Но това е молитва.

Трогнат, решил да попита седящата наблизо жена:

– Това ваши молитви ли са?

– Да, – отговорила тя, – пиша молитвите си в църквата и след това ги оставям тук с Бога, вместо да ги взема в къщи!

Оттогава Михаил промени отношението си към смачканите топчета хартия. Той започна да се моли за тази жена:

– Боже чуй молбите ѝ и облекчи бремето ѝ.

Можем да освобождаваме бремето си не само седмица след седмица, но и миг след миг, като записваме молитвите си или просто като ги даваме на Господа чрез сърцата и умовете си. Той ще ни чуе и ще ни помогне.

Георги притежаваше Библия, но аналитичният му ум не позволяваше да приеме чудесата в нея.

Изненадваше се от искрената вяра на приятеля си Захари, за това един ден се помоли много странно:

– Ако искаш да повярвам в Теб, направи нещо, което не мога да си обясня.

Един ден Георги откри, че Библията му е изчезнала:

– Как е възможно това? – възмути се той. – Аз никога не съм си губел нещата.

Този ден той шофираше в дъжд към университета, където преподаваше.

Когато слезе от колата, забеляза Библия на мокрия тротоар.

Вдигна я и се изненада:

– Тя е суха, а вали …

Това Георги не можа да си обясни.

Молитвите, изпълнени със съмнения, не са модел, който да следваме, но те могат да разкрият Божия характер.

Така Георги повярва в Исус, като осъзна, че любещия Бог е отговорил на молитвата му.

Той получи нещо, което не можеше да обясни – суха Библия в дъжда.

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.