Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Това, което лесно се достига, всъщност се превръща в труден и често хлъзгав наклон. Смисълът на такъв урок е близък по значение на историята за безплатното сиренце.

Път, който включва най-малко трудности и препятствия, води до неуспех и разочарование.

На него се противопоставя тежък, но правилен маршрут, който води към постигане на целите. Той представлява набор от ясно видими препятствия, които трябва да се преодолеят.

Ако се откажем верният, изпълнен с трудности път, отхвърляйки видимите прегради и дадем предимство на лесния, ние се оказваме в капана на още повече неразрешими задачи.

Следвайте не лекия и привлекателен път, а правилния.

В Русия, повече от 50% от литиеви резерви са концентрирани в редки метали, които се намират в Мурманска област.

На брега на Семьоновското езеро се намира Мурманският океанариум, смятащ се за най-северния на Земята.

През 2005 г. е бил открит мост през Колския залив, който е станал най-дългият мост в Полярния кръг.

Освен това , през 2008 г. мурманският тролейбус е бил признат за най-северния в света. Той е имал пет действащи маршрута.

Карелският фронт бил единственият от всички фронтове през Великата Отечествена война, от където не са изпращали в тила на страната военна техника и въоръжение за ремонт.

Ремонтът е ставал в специални части, в предприятията на Карелия и Мурманска област.

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

В следващите години, известният символ на Париж Айфеловата кула може да стане  участница в туристически еко маршрут.

Работата е там, че компанията Ginger иска да засади Айфеловата кула с растителност. Според експертите, озеленяването на кулата, ще подобри екологичната обстановка в Париж. Растенията разположени на кулата, ще могат ежегодно да преработват в кислород 90 тона въглероден диоксид.

Компанията Ginger предлага да се поставят на повърхността на кулата над половин милион разсад в няколко хиляди кошници.

Парижките власти са подкрепили проекта, но има много противници на идеята. Според опонентите, радикалната промяна на символа на Париж ще нанесе удар върху туристическата привлекателност на Айфеловата кула.

По-голямата част от туристите нарекли плана на зеленото преобразяване на символа на Париж „шокиращо“.