Съблазнила младата шума корените на старата бреза:
– Да знаеш колко е лесен живота във въздуха.
Изпълзели корените от родната земя.
И …..
Изсъхнали във въздуха, заедно със листата.
В края на ливадата пръв излезе Калчо. Той заби косата си в земята. След него бяха Пламен и Станко. Първан остави косата си легнала. Баща му като видя това му извика:
– Първане, края на косата не е заострен от липса на работа.
– Ох, забравих – и Първан изправи косата си до останалите.
– Който се пореже на коса или сърп, лошо му се пише, – въздъхна дълбоко Калчо. – Такава рана е дълбока и трудно зараства.
Към косачите приближи елегантно облечен мъж.
– Бог да ви помага, – поздрави ги Гроздан, изтупан в костюм и риза с отворена яка.
– Дал Бог добро, – отвърнаха косачите.
– Като идвах насам, – засмя се Гроздан, – жените ми рекоха, че нямате коса за мен.
– Ето вземи моята, – подаде косата си Пламен.
– Само, че косата си иска и майстора, – подметна Калчо.
– Я да опитам, – закани се Гроздан.
Той взе косата и отиде до неокосеното. Замахна, но откос не се получи. Гроздан изненадано погледна косата в ръцете си.
– Със сила не става, – бащински го потупа по рамото Калчо. – Не замахвай, а натискай петата на косата, тревата е слаба долу, при корена. Удариш ли нагоре, тя се съпротивлява.
– Разбрах! – засрамено наведе глава Гроздан. – Дори и да имахте излишна коса, нямаше да мога да ви помогна. Калчо е прав, косата си иска майстора.
Мъжете съчувствено се засмяха. Градското си градско, липсват му умения и опит.
– Тревата още не е нацъфтяла, а вие я косите, – поиска да се покаже за знаещ Гроздан.
– Трева се коси малко преди да цъфне, – реагира Калчо. – Бащата на Пламен ни извеждаше като малки по това време на ливадата. Късаше избуялата трева, мачкаше я, миришеше я, дъвчеше я и накрая казваше: „Утре ще косим. Цъфне ли, соковете се губят, стеблата стават груби, губи се приятни дъх на сеното и животните не искат да го ядат“.
– Следователно и за коситбата, човек трябва да ума усет, кога да я започне, – замислено каза Гроздан.
– За коситба, жътва, копане, ….. трябва да знаеш точно кога са необходими, – допълни Станко.
– Ако си навлязъл навътре в стопанската работа, ти знаеш вече какво иска тя, – намеси се Калчо.
– Практиката на какво ли не ни учи, – каза философски Гроздан. – Някога обработвали кожите с дъбители, по-късно с дъб, смърч, върба, смрадлика, а сега вече химията си казва думата там.
Мъжете вдигнаха рамене, нали Гроздан се изучи в града, той по ги знае тези неща. След това отново хванаха косите и започнаха пак да повалят избуялата трева.
Грехът е подобен на отровна змия. Той ще унищожи душата със своята смъртоносна дяволска отрова, ако не го изоставите.
От всички злини човешкият грях е най-голямото зло. Греха лишава душата от мир, ума от светлина, земята от благословения, а всяка твар от всяко добро нещо.
Източник, корен и майка на всяко зло е греха. Той отслабва телата ни и произвежда болести.
Грехът не е безобидна грешка в живота. Той действа разрушително. Унищожава общението с Бога и близките.
Грехът опасно стеснява подсъзнанието, стараейки се да бъде забравено. Именно в подсъзнанието той действа разрушително върху тялото и душата.
Против греха има само едно средство – прошката. Исус Христос има власт да прощава греховете. И когато Той прощава, то и освобождава от властта на греха.
Оксиморон е фигура на речта, в която умишлено се комбинират две думи с противоположни значения. Така се създават стилистични ефекти. Например, „жив труп“ или „обикновено чудо“.
Думата „оксиморон“ само по себе си е оксиморон.
Тя произлиза от гръцкия корени на ὀξύς – „проницателен“ и μωρός – „глупав“.
С други думи оксиморон може да се преведе като „умна глупост“.
Думата „Амин“ се използва в Стария завет и по целия свят в продължение на хиляди години.
„Амин“ е една от най-кратките думи в Библията, тя има само три букви на иврит – אמן. Но в същото време, тя е една от най-мощните думите на Библията.
Знаете ли какво всъщност означава тази дума в оригинал, на иврит?
„Амин“ в Библията е най-големият израз на съгласие. Казвайки „Амин“, имаме предвид много повече от просто „съгласявам се“.
Тази невероятна дума ни помага едновременно да изразим „благословен Господ“ и „аз съм съгласен“.
Например, в книгата на Еремия, пророка се съгласява с думите на Ананий: „Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал“.
Какво е истинското значение на думата „Амин“?
Тази мощна дума идва от еврейски корен אמן (а-м-н), който е свързана с думата אֱמוּנָה (емуна), което означава „вяра“.
Интересно е, че „Амин“, се смята за прилагателно, описващо състояние и настроение.
Тази дума не е просто още едно „да“ или „не“. Когато човек казва „Амин“, той е в осъзнато съгласие, решение и вяра.
В Библията да имаш вяра не е просто да бъдеш духовно пробуден, но и напълно посветен на своята религиозна идентичност.
Не е изненадващо, че думата „Амин“ не е преведен на много езици, а е останала в оригиналната си иврит форма. Някои думите и значение са неразделни от езика иврит.